Европейската среща на върха в Брюксел в края на седмицата не постигна споразумение по бюджета на ЕС за периода 2007 - 2013 година. След часове на безплодни заседания в петък, двустранни разговори, молби към преводачите да останат и в събота, след няколко предложения за компромис премиерът на Люксембург Жан Клод Юнкер се изправи малко след полунощ пред хилядите журналисти и с горчивина заяви: "Срамувам се, че новоприетите бедни държави в ЕС предложиха да получават по-малко пари само за да бъдат доволни богатите. Европа е в дълбока криза. Срамувам се."

Безславно завършилата среща в Брюксел мина под сянката на взаимните обвинения между френския президент Жак Ширак и британския премиер Тони Блеър и съюзниците им. Формалният повод беше споразумението, изтръгнато от Маргарет Тачър през 1984 г. според което Лондон получава обратно 2/3 от сумите, които внася в съюзния бюджет.

В най-драматичния момент на преговорите Блеър се съгласи на люксембургското предложение рабатът да бъде замразен на 5.5 млрд. евро, но постави условието да бъде реформирана общата селскостопанска политика, която носи на Франция 10 млрд. евро годишно. Холандия, Швеция, Испания и Финландия се присъединиха към предложението на Блеър. Ширак отговори с твърдо "не" и бюджетът на Европа последва конституцията във фризера. Не помогна дори предложението на новите 10 членки да се намалят парите, предназначени за тях, само и само да бъде отбелязан напредък. В кулминацията на пререканието германският канцлер Герхард Шрьодер обвини Великобритания и Холандия в национален егоизъм. Но холандският премиер Петер Балкененде репликира, че думата егоизъм едва ли може да се приложи към страната, която плаща най-много в общия бюджет на ЕС на човек от населението.

"Това беше най-потискащата среща в историята на съюза, обобщи шведският премиер Йоран Першон. "Тревожно е, че не постигнахме съгласие, въпреки че бих казал, че България и Румъния са в добро положение", каза премиерът Симеон Сакскобургготски.

Така Евросъюзът изпадна в най-тежката политическа криза от създаването си и британският премиер, който поема председателството на 1 юли, ще има тежката задача да го извади от нея. Блеър вече обяви, че възнамерява да насочи ЕС към ускоряване на икономическата либерализация, реформирането на социалния модел и към разширяването, като в същото време ограничи съществено ролята на Брюксел.