Конрад Фрайберг е председател на Синдиката на германската полиция (GdP), една от мощните синдикални организации в Германия, която представлява интересите на заетите в сферата на полицията, и има 180 000 членове. GdP членува в Европейската полицейска конференция (EuroCOP) и осигурява експертиза по проблемите на престъпността, сигурността, тероризма и др. Фрайберг е роден през 1951 г., а в полицията постъпва през 1968 г. По специалност е главен комисар от криминалната полиция. Обърнахме се към него за коментар около атентатите в Лондон и битката срещу международния тероризъм.

--------------------------

В: Г-н Фрайберг, британската полиция идентифицира атентаторите самоубийци от 7 юли - по-млади от 30 години, трима с пакистански произход и един от Ямайка, родени във Великобритания и привидно добре интегрирани. Трябва ли да говорим за нов тип терористи?

- Атентатите в Лондон ясно показаха, че борбата с тероризма не бива да се води в едно измерение. Националните полиции го знаят и прилагат превантивни и репресивни мерки в рамките на съществуващите закони. В този смисъл кръгът извършители не изненада запознатите с материята. Би било утопично да се мисли, че опасните ислямисти оперират само от чужбина.

В: Експерти като д-р Валтер Пош от Европейския институт за изследване на сигурността посочват, че "Ал Кайда" вече не е твърда структура, а идеология, един вид франчайзингова компания, която става все по-неопределена. Регистрираха ли европейските служби тази трансформация?

- Да, полициите и разузнавателните агенции имаха сведения, че "Ал Кайда" вече не може да се разглежда като хомогенна и строго структурирана организация. Естествено това значително усложнява работата им. Организационно независимите от "Ал Кайда" групи могат да се сравнят с метастазите на рака.

В: Френският специалист по исляма Жил Кепел говори за "битка за Европа". Как Старият континент от пространство за оттегляне и почивка на ислямистите (през 80-те и 90-те години) се превърна в бойно поле?

- В Европа имаме много отворено общество, което признава широки права и свободи на всички граждани. Това бе използвано от ислямистките проповедници на омраза и терористите. Имамите необезпокоявано призоваваха към борба срещу Запада и неверниците. Ислямисти, посветили се на терора, можеха да усвоят в библиотеки и университети знанието, нужно им за извършване на човеконенавистни актове. Не на последно място, лесно набавяха необходимите пари или чрез финансови транзакции подкрепяха терористи в други държави.

В: Все повече млади мюсюлмани в Европа се вербуват за радикалния ислям. Защо се радикализираха тези младежи?

- Това е въпрос, на който в момента не може да се отговори окончателно. Сега и във Великобритания все още се спекулира как е могло да се стигне до такъв изблик на насилие. Експерти по исляма предполагат, че младите мюсюлмани въпреки добрата си интеграция, психологически и емоционално не са изравнени с останалите хора. Те се чувстват омърсени, защото живеят живота си отвъд идеалите на исляма. Това ги прави податливи за проповедниците на омраза, които им обещават пречистване чрез дела.

В: Как ЕС може да води борбата срещу ограничаването и радикализирането на някои групи от европейските мюсюлмани?

- Не съм съгласен, че някои мюсюлмани в Европа са силно ограничени и радикализирани. Напротив. Мюсюлманите разполагат с религиозна свобода, имат джамии и съюзи, часове по преподаване на ислям и не са принуждавани да се отричат от културата си. Европейските общества са открити към тях. Много повече е налице тенденция към самоограничаване, която е дело на самите мюсюлмани.

В: А Европа по-лесна цел ли е за терористите от САЩ?

- Не. Когато един терорист се е решил на атентат, той се опитва да го извърши, като причини възможно най-големи щети. Но ако говорим за антитерористични усилия, в Европа за разлика от САЩ полицейският и разузнавателен обмен протича много бавно и така усложнява своевременното разкриване на намеренията на терористите.

В: Но според европейски и американски служители по сигурността Европа показва големи слабости: от една страна - откритите граници, от друга - юридическите спънки и бюрокрацията, които пречат на следователите. Съгласни ли сте с тези критики?

- Напълно. След атентатите на 11 септември 2001 г. бе приет европейски план за действие, който обаче се прилага много мудно. Това се дължи и на факта, че полицейските и правосъдните системи са изградени изключително национално и са организирани доста различно. Освен това европейските разузнавателни служби действат паралелно, което даде повод върховният представител по външната политика и сигурността Хавиер Солана да се оплаче, че наличните инструменти се използват лошо, а общите цели са дефинирани твърде неясно.

В: В информационен меморандум на вашия синдикат наричате слабо полезно назначаването на европейски антитерористичен координатор. Защо?

- Подобна претенция смятаме за чист акционизъм. Със задачата и с правомощията за събиране на информации за тероризма вече е натоварена европейската полицейска организация ЕВРОПОЛ. Освен това задачите на европейския антитерористичен координатор със сигурност ще се сблъскват и с тези на европейския комисар по правосъдие и вътрешен ред.

В: Настоявате за по-добър информационен обмен между тайните служби, разширяване на антитерористичните правомощия на ЕВРОПОЛ, изграждането на европейска агенция за гранична защита, както и за достъп на органите по сигурността до базата данни ЕВРОДАК (EURODAC). Кое усложнява осъществяването на тези по принцип договорени предложения?

- Европа за съжаление ще почака още доста, преди да се раздели с традициите на националните си държави. Все още властите на една страна не пускат на територията й да действат полицията или секретните служби на друга. По тази причина настояването за общоевропейска разузнавателна служба е напълно нереалистично в краткосрочен план.