На 3 октомври 1990 г. пред берлинския Райхстаг Рихард фон Вайцзекер, тогава федерален президент, оповестява обединението на Германия. В неговите очи германското единство е неповторим шанс, който историята предоставя както на Германия, така и на Европа. Реализиран ли бе този шанс и как изглежда обединението днес?

Един ден след обединението стокхолмският вестник “Свенска дагбладет” излиза със заглавие: “Появи се нова Германия”. В действителност на 3 октомври 1990 г. се появи не само една нова Германия, но и една нова Европа. Европейската общност отвори вратите си за първата страна от източния блок - бившата ГДР. Сбъдна се предсказанието на един от бащите на европейското обединение - граф Рихард Куденхове-Калерги. Преди повече от половин век по повод на западноевропейската интеграция той изрича пророческите думи: "Тя ще бъде магнит за Източна Европа, който ще привлече първо Източна Германия, а после и останалите източни страни.“ Историята сякаш се “подчини” на това предсказание. Обединението на Германия бе същевременно първото източно разширяване на Брюкселския клуб. Четиринадесет години по-късно, на 1 май 2004 г., ЕС отново отвори вратите си на изток. Приети бяха още 10 страни, които, ако изключим Кипър и Малта, имаха зад гърба си десетилетия, прекарани зад желязната завеса. Източното разширяване на ЕС бе за политиците синоним на европейското обединение.

Макар че успя да се наложи, терминът “обединение” не отразява точно както случилото се на 3 октомври 1990 г., така и случилото се на 1 май 2004 г. В първия случай ставаше въпрос за присъединяването на пет източногермански провинции към старата република, във втория - за присъединяването на 10 нови страни към стария ЕС. Макар и да говореха за “обединение”, както Бон, така и Брюксел сами диктуваха условията, при които да стане то.

Погледнато в проекцията на времето, както “обединението на Германия”, така и на Европа бяха извършени твърде бързо. Икономическият и валутен съюз между Източна и Западна Германия бе изграден още на 1 юли 1990 г. Западната марка се появи твърде скоро в портфейлите на източногерманците и за мнозина твърде скоро изчезна оттам, защото появата й бе съпътствана с явление, непознато дотогава на изток - безработицата. Но негативните последствия от прибързаното “обединение” се концентрират не само в източната част на Германия. Една от причините за днешните икономически проблеми определено са значителните средства, които се отделят за източните провинции - те достигат 70 млрд. евро годишно. И въпреки това Германия няма скоро да преодолее разликата в стандарта на изток и на запад. Същото важи и за разширения ЕС, където “ножицата” между по-богати и по-бедни ще се запази още дълго.

Но едва ли трудностите при осъществяването на една идея са достатъчен аргумент тя да бъде отречена. Шансът, за който говори Фон Вайцзекер, не е пропуснат. От дистанцията на 15 години може определено да се твърди, че пътят към обединена Европа несъмнено минава под Бранденбургската врата. Защото по думите на Вацлав Хавел: “Трудно можем да си представим обединена Европа с една разделена Германия. Също толкова трудно е да си представим една обединена Германия в разделена Европа."