Големите търговски вериги искат все по-големи отстъпки от производителите на хранителни продукти, което ги притиска да правят компромиси с качеството, за да посрещнат по-ниските цени. Това обявиха в понеделник от асоциацията на хранителната и питейната индустрия. В същото време през последните години много от предприятията в бранша инвестираха в нови технологии и подобряване на хигиенните изисквания, за да могат да останат на пазара след влизането на България в Евросъюза, но все още се конкурират с многобройни по-малки мандри и кланици, които не са влизали в "евроразходи". В понеделник от ветеринарната служба обявиха график за закриване на нередовните.

Магазините непрекъснато оказват натиск на производителите на храни, искат по-големи отстъпки и диктуват цените на пазара, коментира председателят на асоциацията Димитър Зоров. Така фирмите са принудени да свалят качеството, за да предлагат по-ниски цени на големите вериги, потвърдиха и други представители от бранша.

Зоров, който произвежда млечните продукти "Пършевица", естествено даде пример със сиренето. По думите му, ако то отговаря на стандарта, цената му би трябвало да е 3.80 - 4 лв. за килограм, а в търговската мрежа се среща и за 3.50 лв. Това означава, че не е достатъчно узряло, обясни мениджърът. Производителите обаче се принуждават по-бързо да продават продукцията, защото, докато я чакат "да зрее", себестойността й се покачва. При преговорите търговските обекти се интересуват най-вече от цената, каза и собственикът на "Тандем" Кирил Вътев.

Според него, за да се задържат месните продукти по-евтини и трайни, се пълнят с консерванти.

От асоциацията специално подчертаха, че тези тенденции, наложени от политиката на големите вериги, са характерни не само за българския пазар и се аргументираха с изследвания в Европейския съюз, според които храните във веригите са със занижено качество.

Въпреки натиска, за който говорят, производителите приемат условията на хипермаркетите, защото те осъществяват голяма част от продажбите им. Някои от компаниите реализират над 40 на сто от оборота си именно през търговските вериги за продажба на дребно и едро, сочи информация на магазините.

Помолени за коментар, от веригите заявиха, че приемат хранителните продукти само когато доставчиците покажат нужните документи за хигиена и качество. Всяка доставка се регистрира и ако не отговаря на изискванията, се изтегля цялата партида и се връща на доставчика, твърди мениджърът на "Била България" Емил Стефанов. Всички продукти в магазините имат необходимите документи, обясни и Владимир Николов от "Фантастико". До редакционното приключване на броя от "Метро" не можаха да коментират.

Освен от исканите големи отстъпки (между 5 и 20 процента от цената на дребно) фирмите недоволстват и от т. нар. плаващи бонуси, които веригите поставят като условия.

Ако магазините успеят да надхвърлят определен оборот, те получават от фирмите допълнителна отстъпка, която може да достигне и 3-4%. От хипермаркетите пък обясняват, че това е стимул за по-добри продажби, от което печелят и двете страни.

С навлизането на нови вериги на българския пазар компаниите се опасяват, че това ще ги постави в още по-неизгодна позиция. Магазините ще се конкурират непрекъснато и ще искат да им даваме все по-ниски и ниски цени, посочи Зоров.

В същото време самите вериги започнаха да разработват "луксозния клас" в хранителните продукти, като въвеждат свои марки с по-високо качество и на по-висока цена. Храните, носещи имената на търговските вериги, се произвеждат от различни компании, но магазините ги позиционират като по-горен клас и така запазват за себе си част от печалбата.

Производителите се надяват да бъдат поне частично облекчени от пазарния натиск, след като бъдат закрити конкурентите им, които не инвестират в евростандарти, и за да имат по-ниска себестойност на продукцията. Вчера Националната ветеринарномедицинска служба обяви графика си за последните проверки в преработвателните предприятия.

До края на декември трябва да бъдат закрити всички мандри и кланици, които не отговарят на хигиенните норми. Според генералния директор на службата Жеко Байчев това ще са поне 100 от 733 регистрирани предприятия. За част от фирмите службата е поискала от Брюксел да получат допълнителна отсрочка, за да покрият стандартите, и последното пресяване се очаква до началото на юли. Списъкът с предприятията с "последен шанс" ще бъде обявен след Нова година, обясни Светозар Василев, шеф на държавния ветеринарно-санитарен контрол.

"За последните две години "Обединена млечна компания" остави само предприятията си в Пловдив и Шумен. Преценихме, че инвестициите във всички 4 завода в страната са неизгодни, затова решихме да закрием останалите", обясни изпълнителният директор на компанията Траян Халаджов. Компанията стопанисваше старите млекоцентрали в Бургас и Ямбол, както и малки цехове в Айтос и други градове на страната. Много предприемачи се отказаха от бизнеса поради невъзможността да отговорят на евроизискванията.

До края на годината по закона за храните млекопреработвателите трябва да имат и система НАССР за контрол на рисковите етапи при производството. Това допълнително ще отсее голяма част от компаниите. Затова Жеко Байчев прогнозира, че реално в страната ще останат 50-60 мандри от действащи в момента 248.

Българските ветеринари подготвят фирмите от хранителната индустрия за влизането в Евросъюза още от 2002-ра. Тогава бяха определени задължителните стандарти и предприятията бяха поставени в различни категории според нивото на подготвеност.

За последните пет години инспекторите запечатаха над 1300 нелегални мандри, кланици и транжорни, където се обработваше непроверено месо. Въпреки проверките обаче контролът все още е слаб и на места закритите бази работят незаконно нощем, затова и целта на ветеринарите е да засилят взаимодействието си с местната власт, поясни генералният директор на НВМС Жеко Байчев.