Публичният дебат по въпроса как да се модернизира Европа ясно показа докъде сме стигнали с нашата визия за европейския социален модел. Този модел вече беше в центъра на неформалната среща на върха в Хемптън корт и сега отново е в дневния ред на срещата в Брюксел. Всички социалдемократически партии в Европа решиха да работят заедно по него, на национално и европейско равнище.

Наше задължение е да модернизираме държавата на благоденствието на XXI век. Глобализацията не омаловажава публичните институции и политиката, която лежи в основата им, а ги прави по-важни. Социалното измерение на нашите икономики трябва да стане същината на въпроса как да гарантираме, че обикновените граждани могат да посрещнат идващите промени с упование за собственото си бъдеще.

Следователно реформите трябва да настъпват заедно с икономически растеж и нови работни места. Трябва да постигнем по-висока конкурентност наред с ново социално осигуряване. Като социалдемократи ние отговаряме за социална Европа. Това означава, че споделяме общите ценности като равенство, социална справедливост, солидарност и благоденствие за всички хора в Дания, Швеция, Унгария и Чехия, точно както и гражданите в останалите европейски членки. Вярваме, че тъкмо в това отношение ЕС е добър инструмент, който не само може да гарантира тези ценности, но и да засили ролята им в глобализирания свят.

През последните месеци имаше няколко фундаментални политически недоразумения. Например, че скандинавският модел трябва да бъде нахлупен на Европа или че социалната система и пазарът на труда на новите страни от ЕС представляват заплаха за Скандинавия. Подобни недоразумения обаче не изменят общата ни идея за социална демокрация, която искаме да продължим да развиваме. Нашите модели на социалната държава се образуваха в течение на дълги години и в контекста на собствената ни история, география и бавното възникване на нашите общества. Ние трябваше да се учим едни от други.

Това обаче не означава, че даден "модел" трябва да се изнесе или една система да се натрапи на друга държава. Важно е да се разбере, че страните от Централна и Източна Европа не са единен блок с еднакви възнаграждения, ниски социални стандарти и голяма бедност. Социална политика и права на работниците вече съществуват в Чехия, както и в Унгария. Процентът на безработица там е по-нисък, отколкото в някои от старите членки на ЕС, а равнището на доходите е по-близко до Швеция и Дания, отколкото до Естония или Гърция.

Като социалдемократи ние сме срещу всяка форма на социален дъмпинг. Всяко разширяване ни дава повече възможности за още растеж и работни места. Този потенциал трябва да оползотворим максимално. Смятаме, че завършването на единния пазар е път към повече благоденствие в ЕС. Щом поемем по този път, трябва да гарантираме, че при фиксирането на заплатите и възнагражденията ще се спазват и правата и особеностите на отделните страни. Работниците от една държава никога не трябва да бъдат използвани срещу колегите си от друга. Това е една от предпоставките да напредъка на проекта Европа.

Освен това правата и свободите, инсталирани на европейско ниво, трябва да бъдат приети от всички работници. Като европейски членки ние изцяло се посветихме на свободното движение на хора, продукти, услуги и капитали. Това е средство за умножаване на благоденствието.

Може би не е учудващо, че някои работници в новите членки се чувстват разочаровани като вид европейски граждани от втора класа. Застъпваме се за двоен подход за създаване на единния вътрешен пазар на труда. Преходните решения, които ограничават свободния достъп на работници, трябва да приключат бързо. Гражданите от новите членки трябва да имат същите права и възможности за намиране на работа и лично бъдеще в страни на ЕС, както тези от старите членки. Същевременно обаче трябва да е ясно, че държава, приемаща чуждестранни работници и компании, може да изисква, че те ще уважават местните национални предписания по отношение на минималните възнаграждения, здравното осигуряване и социалния стандарт, залегнали в законите или в съответните споразумения. Ако това не е така, щяхме да отворим вратите за социален дъмпинг.

Взаимното отваряне трябва да бъде съпроводено от стремежа към по-висока конкурентност на ЕС. За тази цел са нужни разумни публични инвестиции - в образованието и професионалното обучение, в инфраструктурата, социалните служби и изследванията. Усилията ни за по-силен икономически растеж трябва да вървят ръка за ръка със структурните реформи и координираните инвестиции в нови работни места. Само чрез подобно партньорство в обновяването на нашите общества и сътрудничество между правителствата ни можем да създадем шанс за всички и да предотвратим конкуренцията на малцина за място на върха.

*Йоран Першон е министър-председател на Швеция, Ференц Дюрчани е премиер на Унгария, Иржи Парубек - на Чехия, а Пол Нюруп Расмусен е бивш датски премиер, а сега председател на Партията на европейските социалисти