Седмица преди европейската среща на върха, посветена на оценката на икономическите реформи и развитие, две авторитетни изследвания препоръчаха лидерите на Европейския съюз да не се колебаят да посочат отличниците и изоставащите сред 25-те държави членки. Двата института обаче се разминаха в собствените си оценки за това кои страни в ЕС имат шанс да наваксат с растежа и кои се представят най-зле.

По преценка на базирания в Брюксел институт "Брьогел" Естония засега се справя най-добре с разработката и прилагането на програмата за растеж. Оценена по 12-степенна скала страната получава 11 точки, докато общото представяне на 25-те едва заслужава оценка 6. Далеч зад Естония по ефективно планиране на реформите (с едва 7 от 12 точки) се движат Австрия, Дания, Полша и Испания. Страните, където лисабонските реформи са с най-малък шанс за осъществяване според института "Брьогел", са Белгия (3 точки), Германия и Великобритания (2 точки). Настъпило е наистина крайно време приетата през 2000 г. Лисабонска стратегия за растеж да проработи, препоръча още институтът. При осъществяването й правителствата в ЕС трябва да мобилизират по-ефективно парламентите, социалните партньори и гражданското общество, смятат експертите на "Брьогел".

В традиционната си оценка за изпълнението на Лисабонската стратегия преди мартенската среща на върха на ЕС намиращият се в Лондон Център за европейска реформа (ЦЕР) класацията на "отличниците" и "двойкаджиите" е доста по-различна. Най-добри постижения според представеното вчера в присъствието на председателя на Еврокомисията Жозе Барозу изследване имат Дания, Швеция и Австрия, а най-слаб ангажимент към икономическите реформи проявява Полша. Присъединяващите се страни България и Румъния са класирани от ЦЕР съответно на 25-о и 24-то място, като преди тях е Италия, а след тях е Полша. На 27-о място е класирана Малта, но не поради слабо представяне, а поради липса на пълни статистически данни, обяснява се в съобщението на ЦЕР.

Според лондонския център ключът към успешните реформи е въвеждането на системи за гъвкава заетост, което е било демонстрирано в страни като Дания и особено Австрия, която тази година се е изкачила с две места напред в класацията. Гъвкавата заетост може да бъде комбинирана с висока степен на социална сигурност, например чрез организирани от държавата квалификационни програми. Принос към доброто представяне има и инвестирането в наука и изследвания, отбелязват от ЦЕР.

Според лондонските експерти Полша заслужава последното място в класацията за икономически реформи заради големия дял на дългосрочно безработните, но и заради скорошната смяна на правителството. "Новото правителство е дясно популистко и ходът на реформите вероятно ще се забави", коментира представител на ЦЕР пред EUobserver. Правителството на консервативната партия "Право и справедливост" е обект на критики заради протекционистката си политика, която води до отблъскване на чуждестранните инвеститори.

Обезкуражаващите оценки на анализаторите, публикувани точно в навечерието на Европейския съвет, който трябва да даде оценка на икономическите реформи в ЕС, не се хареса на Брюксел. На пресконференция в петък заместник-председателят на Еврокомисията и комисар за индустрията Гюнтер Ферхойген заяви по повод доклада на института "Брьогел", че е рано да се правят оценки за напредъка в изпълнението на националните планове за реформа, които са влезли в сила едва преди няколко седмици. "Няма доказателство, че в международните отношения посочването на виновните някога е имало успех", допълни още Ферхойген и заключи, че изследвания като тези на "Брьогел" и ЦЕР отдават дан повече на идеологията, отколкото на науката. На същата пресконференция председателят на европейската федерация на работодателите UNICE Филип де Бук подкрепи Ферхойген за безполезността на метода за публично критикуване на изоставащите.