Ако се стигне до задействане точно на правосъдната предпазна клауза от договора за присъединяване към ЕС, ударът по имиджа на България ще бъде много голям, каза самата министър Меглена Кунева, когато в началото на март представи пред кабинета анализ на заложените в договора ограничителни механизми. Тогава Кунева създаде впечатление, че ако бъде задействана някоя от трите предвидени клаузи (макроикономика, вътрешен пазар, правосъдие), то това ще бъде именно правосъдната.

Еврокомисията и държавите членки не са давали официален сигнал за недоволство от посоката на провежданите през последните месеци съдебни реформи в България. Последното становище по въпроса се съдържа в мониторинговия доклад от октомври 2005 г., където на София беше показан червен картон за сериозно изоставане от ангажиментите по глава 24 "Правосъдие и вътрешен ред". Ако в доклада си на 16 май Еврокомисията отново не одобри извършените през последните месеци реформи, задействането на предпазната клауза ще бъде почти сигурно. Това ще бъде определено обаче чак в есенния доклад на Брюксел, преди който предстоят още партньорски проверки.

Договорът за влизане в ЕС засега е единственият официален документ, съдържащ описание на предпазните клаузи. В член 38 на акта за присъединяване е посочено, че правосъдните рестрикции могат да бъдат наложени, ако има сериозни неблагоприятни последици, риск от такива и/или сериозни недостатъци в усвояването и прилагането на европейските решения в правосъдната област. Рестриктивните мерки могат да се изразят във временно спиране на прилагането на съответните разпоредби в отношенията на държавите членки с България. Посочено е още, че тази защитна клауза може да бъде определена дори преди присъединяването въз основа на мониторинговите доклади, като в този случай мерките влизат в сила от първия ден на членството. За времетраенето им договорът посочва само: "Не по-дълго, отколкото е необходимо." Активирането на защитите става по мотивирано искане на една или няколко държави членки или по инициатива на самата Еврокомисия.

Източници на "Дневник" в Брюксел твърдят, че Еврокомисията и държавите членки все още умуват какви точно могат да бъдат ограниченията, произтичащи от активирането на правосъдния защитен механизъм. Причината е, че ЕС никога досега не е прилагал такива мерки. Защитните клаузи за правосъдието и вътрешния пазар бяха измислени специално за страните от петото разширяване (10-те страни, които влязоха в ЕС през 2004 г., плюс България и Румъния), за да гарантират, че съюзът няма да изпита сътресения от евентуална тяхна неспособност да се приспособят към изискванията на членството. Сред близките до присъединителния процес източници най-разпространената хипотеза за практическите измерения на правосъдната рестрикция е непризнаването на решенията на българските съдилища в страните от ЕС. Друга обсъждана хипотеза е запазването на контрола за българи по границите на 25-те. Това би означавало забрана за българите да се редят пред граничните гишета, обозначени с европейските звезди.

Радка Петрова, председател на Пловдивския апелативен съд:

В доклада на ЕК от последния мониторинг оценката е отрицателна и тревожна. Задействането на предпазната клауза ще засегне не само правосъдието, а ще бъде крайно унизителна и за цялата държава. Безспорно ВСС като институция ще поеме своята отговорност. Ние се съгласихме с всички констатации в доклада. Критиките в него обаче са свързани със законодателството, а това, което съдебната власт прави, е да го прилага. Налагането на предпазната клауза ще има и икономически измерения. Всички спорове между търговци достигат до съда и ако решенията на българските съдилища не се признават в Европа, чуждите инвеститори няма да имат интерес да правят бизнес у нас. Клаузата ще ни превърне във втора категория членове на ЕС.

Борис Велчев, главен прокурор:

Необходими са сериозни общи усилия и в близките дни всеки от органите, който се припознава в препоръките на ЕС, трябва да вземе мерки. Прокуратурата вероятно има своето място, но аз не съм запознат с препоръките по неин адрес и затова не мога да ги коментирам. Надявам се част от нещата да са поправими, но ако са в компетенцията на законодателната власт, ВСС няма да може да ги реши.

Евгени Стайков, председател на Софийския апелативен съд:

Като чух критиките, виждам, че не са към ВСС за разлика от тези в предишния доклад. Когато експертите разговаряха с нас, ни питаха защо толкова бързаме да приемаме нов Граждански процесуален кодекс, ние им отговаряхме: "Бързаме заради вас." И г-жа Шустер (една от проверяващите) ни каза, че това не е необходимо и от ЕС знаят, че процесуален закон не се пише толкова бързо.