Производителите на плодове, зеленчуци, месо и мляко трагично изостават със сертификацията на продукцията си, която европейският пазар изисква от всички участници по веригата "от полето до вилицата" (from field to fork). Без него фермерите не биха пласирали продукцията си в търговските вериги, преработвателните предприятия или ресторантите, където изискванията за безопасността на хранителните продукти са изключително високи, обясниха експерти от земеделското министерство.

Докато законът за храните задължи преработвателите на земеделска продукция да въведат системата за контрол на критичните точки НАССР, нито един нормативен документ не изисква сертифициране в аграрния сектор. Затова и хората в бранша все още не подозират, че ако до една година не въведат европейската система на работа, няма да са конкурентни на европейския пазар. Сертификатът за добри производствени аграрни практики (good agroculture practice) EUREPGAP доказва, че фермерът организира дейността си по начин, който гарантира на потребителите високото качество на продукцията, обясни Калин Стоянов, експерт в "SGS България", една от сертифициращите компании в страната. Това е своеобразно обучение как трябва да се ръководи една ферма. Този сертификат не е задължителен, но всяка търговска верига, мандра, месопреработвателно или консервно предприятие в държавите - членки на Европейския съюз, го изискват от доставчиците на суровини. Документът се издава за една година и след проверка от контролните органи се подновява.

Както при ИСО за промишлените предприятия, или НАССР за хранително-вкусовите, така и EUREPGAP по същество описва етапите, по които се минава при производството на селскостопанската продукция. Фермерите трябва да представят документи за доставката на семената, използваните торове, агротехническите мероприятия, които провежда всеки месец. Животновъдите пък трябва да включат информация за фуражите, използваните стимуланти за подхранване, състоянието на фермата, какво оборудване се ползва и т.н. Данните се водят на отчет и се архивира, така че при проверка да се докаже, че примерно пестицидите в растениевъдството не са с изтекъл срок на годност или пък, че използваните фуражи не са проверени, обясниха експертите. Системата позволява не само да се води бързо и точно счетоводство, но и общо да се наблюдава производството - от доставките на препарати, семена, през времето за провеждане на операциите, до преработка на отпадъка.  

Самият процес на сертификация продължава от половин до една година, като цената зависи от големината на компанията производител. "Производителите от Пазарджишко и Пловдивско знаят за системата, но нямаме информация как да я въведат", каза Данчо Кощиларов, зеленчукопроизводител и мениджър на "Хисар-агра". Някои сертифициращи организации замислят семинари, на които да обяснят процедурите, обясниха от "SGS България".