Според социолога Андрей Райчев /Галъп/ поставяйки престъпността в националното си самоописание, българите са проводникът, през който в очите на европейски партньори се формира образът на България като престъпно място. Райчев застъпи тезата на дискусия "Култура на страха", организирана от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски", предаде БТА.

Пуснали сме в ход една латерна, като сме описали сами страната си в дискурса на престъпността, а това няма връзка с истината, коментира социологът. По данни, цитирани от Райчев, България е на едно от последните места в Европа по брой на престъпления на 100 хиляди души - у нас годишно има 1800 престъпления на 100 хиляди души, докато в Холандия са 8000.

Разкриваемостта на престъпления във Финландия е 65 процента, а в България - 61 процента, жертвите на престъпления годишно в България са 1,2 на сто, в Испания - 6,7 на сто, а във Великобритания - 7,4 на сто, аргументира се социологът.

Според Райчев твърдението на българите, че страната ни е престъпно място е израз на дълбок национален комплекс - "имаме нужда да посочим себе си като носител на някакъв централен недостатък". По думите му общественото мнение у нас е затворено в триъгълника на три основни обвинения към собствената си страна: цени и инфлация, безработица, както и престъпност.

Когато страната е най-добре икономически, на централно място излиза обвинението за престъпността, посочи Райчев.

Според Кольо Колев /Медиана/ парадокс на обществото ни е, че колкото повече се покачва потреблението и се стабилизира икономиката, толкова по-песимистични стават хората. Групата на заможните българи, по данни на изследвания на Медиана през последните 7 години, е нараснала три пъти, а групата на крайно мизерстващите е намаляла пет пъти. Въпреки това песимистите се увеличават два пъти за седем години - през 1999 година оптимистите са били 38 процента, сега са 17 процента, през 1999 година песимистите са били 22 на сто, а сега са 36 процента. 

Материален просперитет, съчетан с липсата на правов ред, води до страх и песимизъм сред българите, смята Колев.

Директорът на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски" проф. Петър-Емил Митев смята, че се увеличава ирационалната страна на страха в България. Страхът от бъдещето приема формата на страх от евроитеграция, каза социологът и допълни, че българите от една страна се страхуват, че страната ни няма да влезе в ЕС, а от друга- че ще влезе.

Единствената метафора, която описва нашето бъдеще, е пътят към Европа - делят ни само исторически секунди от прекъсването на действието на тази метафора и какво ще правим после, попита Андрей Райчев.

Според проф. Петър-Емил Митев именно страхът описва електората на "Атака". При него е най-силно изразен страхът от обедняване и не материалния, а психологическият статус на избирателите на политическата формация ги различава от останалите, посочи социологът.