На 13 май се навършиха точно 25 години от атентата срещу папа Йоан Павел II. Той е бил убеден, че Света Богородица от Фатима го е спасила, но едва ли има много сигурни кой стои зад нападението. Една седмица преди покушението папата казва на учудените швейцарски гвардейци "да се молим Бог да ни запази от насилие и фанатизъм, които идват далеч от стените на Ватикана". Може би защото граф Александър дьо Маренч, един от рицарите на студената война и шеф на SDECE, френските тайни служби, изпратил на 20 април 1981 г. “генерал и полковник” да предупредят папата, че скоро ще се опитат да го убият, или поне така пише в. “Котидиен дьо Пари” през декември 1982 г.

Спомням си как българската следа се стовари като гръм върху България. И досега този гръм отеква, защото оттогава никой убедително не е опровергал обвиненията. През тези 25 години нито едно българско правителство не каза какво точно се е случило. До 10 ноември 1989 г. това е напълно обяснимо. Учудващото е, че след промените няма демократично българско правителство, което откровено да покаже всичките оцелели документи на бившата Държавна сигурност във връзка с този случай. Може би това е в резултат на зле разбран патриотизъм, но е необяснимо, защото правителствата през последните 17 години нямат нищо общо с предишните.

Както днешната България е съвсем различна от тогавашната. Становището на сегашния кабинет е, че случаят е приключен през 1986 г. с освобождаването на Сергей Антонов поради липса на доказателства. Очевидно това не е добър подход, тъй като сме на прага на Европа и вероятно ЕС ще поиска обяснение. Въпреки че за всеки непредубеден е ясно, че България и българите нямат нищо общо с това престъпление, но не и някогашният комунистически режим и тайните му служби. В началото на март 2006 г. комисията "Митрохин" в италианския парламент стигна до заключението, че заговорът срещу живота на папата е организиран от съветското военно разузнаване (ГРУ) и българските комунистически тайни служби. Трудно може да се пренебрегне заключението на парламент на страна от семейството, към което българското правителство толкова много иска да ни присъедини.

На старите снимки от покушението Агджа е вдигнал две ръце и държи тежък 9-милиметров браунинг. До атентатора се вижда полускрито лице. В него свидетели разпознали турчина Йомер Ай, осъден по-рано за убийство, съучастник на Агджа на площада "Свети Петър". Лоуъл Нютън, фотограф на Ей Би Си, снимал друг съучастник в гръб, който тича с оръжие в ръка. Може би задачата им била да ликвидират Агджа веднага след стрелбата, за да не говори, но се изплашили и избягали. На снимките личи и човек, който много прилича на Сергей Антонов. Дълги години се твърдеше, че това не е той, а американски турист от унгарски произход. Според комисията "Митрохин" обаче това е именно Антонов. Доказали го с помощта на съвременни компютърни технологии двама експерти независимо един от друг.

Веднага след атентата намерили у Агджа фалшив паспорт на името на Фарук Йозгюн. Паспортът бил издаден на 11 август 1980 г. в турския град Невшехир. В показанията си Агджа твърди, че през юли същата година се запознал в София в хотел "Ню Отани", сега "Кемпински-Зографски", с друг турчин на име Омер Мерсан. Той му предложил да му уреди фалшив паспорт. Някой с този паспорт излязъл от Турция при Капъкуле на 30 август 1980 г., на 31 август 1980 г. влязъл в България през Капитан Андреево и същия ден напуснал страната през Калотина. Но според тогавашната турската полиция изходният турски печат е фалшив и никакъв човек на име Фарук Йозгюн не е напускал Турция в тези дни. Българските печати в паспорта обаче са истински. Оказва се, че някой е влязъл в България цял ден след като е излязъл от Капъкуле с подправен турски изходен печат, и то с паспорт със снимката на Агджа! И така в онзи далечен ден българските гранични власти са узаконили един фалшив документ за самоличност. Кой през онези години можеше да уреди подобно нещо?

През април 2005 г. София съобщи нещо интересно - Агджа е пребивавал в България с фалшив индийски паспорт на името на Йогиндер Сингх. Не е ясно защо чак сега се съобщава това, къде се намира паспортът и какво има в него. Сега се твърди, че с този паспорт Агджа е влязъл в България на 31 август 1980 г. Тази нова версия обезсилва горната, но остава въпросът как Агджа е използвал и двата паспорта в един ден. Българските печати във фалшивия паспорт на името на Фарук Озгюн са факт. Освен това тази версия противоречи на другата, а именно, че Агджа е пристигнал в София около 10 юли 1980 г., (според някои той е пристигнал в края на юли). Но любопитното е защо на най-известния и издирван турски терорист е била издадена входна виза. По онова време Агджа от месеци е на първите страници на турските вестници заради убийството на Абди Ипекчи, редактор на в. "Миллиет", и във връзка със зрелищното му бягство през осем охранявани врати от военния затвор "Картал-Малтепе".

Самият обект на покушението заяви в България преди четири години, че никога не е вярвал в българската следа. Дали не е искал само да зарадва любезните си домакини? Но пак той в последната си книга пише, че заговорът срещу него е организиран от една тоталитарна идеология и идва от Изток. Има много въпроси без отговор за българската следа, ако изобщо има такава. Отговорите едва ли ще дойдат от бившите служители на българските тайни служи, които неуморно произвеждат странни теории за произхода на атентата - "Мосад", Иран и пр. И все пак има един лесен отговор - на кого много пречеше Йоан Павел II през 1981 г.? Някой ден тази голяма загадка на студената война ще бъде разкрита. Но съм убеден, че този ден ще дойде след много, много години, когато за онзи незнаен и невиждан свят това няма да има никакво значение.