От октомври досега България е успяла да намали списъка с най-сериозните си пропуски в подготовката за членство в ЕС от 16 на 6, но притесненията на Брюксел за нивото на корупцията и организираната престъпност, прането на пари и способността на страната да управлява и контролира еврофондове остават и могат да повлекат след себе си задействането на различни предпазни механизми, става ясно от обявения във вторник мониторингов доклад на Европейската комисия. Равносметката на комисията за постигнатото от София и Букурещ за последните седем месеца отново е в полза на Румъния, която се размина само с 4 червени картона от Брюксел, свързани със забележки в областта на земеделието и готовността на ИТ системите на данъчната администрация. Изискванията на Европейската комисия към София не са изненада. В оставащото време до следващия мониторингов доклад в началото на октомври България трябва да покаже не просто действия, а ясни доказателства за резултати в борбата с корупцията, особено по отношение на корупцията по високите етажи. Брюксел очаква резултати и при разследването и съдебното преследване на организирани престъпни мрежи. Липсата на хармонизиран подход по отношение криминалната статистика, неефективността на стратегията за борба с организираната престъпност, липсата на успешни разследвания при случаи на поръчкови убийства, нелегалното притежание на оръжия са основните слабости, откроени от Еврокомисията. Тя поиска от България и незабавни действия в областта на прането на пари - сфера, която получи червен картон и в предишния мониторингов доклад, но в която според комисията ситуацията значително се е влошила. Липсата на обвинения и недостатъчното сътрудничество между законоприлагащите органи са основните критики тук. Комисията отчита, че разпространението на корупцията, организираната престъпност и сивата икономика пречат на борбата с прането на пари.

Брюксел продължава да има притеснения по отношение на изпълнението на ангажиментите в земеделието, въпреки че голяма част от критиките му от предишния доклад са отпаднали. Забележките по изграждането на разплащателната агенция за земеделските субсидии са изтрити, но остава призивът за ускоряване на изграждане на Интегрираната система за администрация и контрол (ИСАК), която също е необходима за разпределението на европарите. Остават и исканията на Брюксел за изграждане на екарисажи.

Нов момент в забележките на Еврокомисията е червеният картон в областта на финансовия контрол на очакваните след влизането в ЕС структурни фондове. Предишните притеснения на Брюксел бяха по-скоро върху изграждането на административните структури за управлението на средствата, които попадаха в рамките на глава "Регионална политика". В сегашната си оценка обаче Еврокомисията посочва, че ситуацията с контрола върху разходите за структурни действия се е влошила. В заключенията си по глава "Финансов контрол" тя дава за пример значителното забавяне с акредитацията на системата за децентрализирано изпълнение на програмите ФАР и ИСПА след присъединяването. Брюксел посочва и съмненията си за капацитета на страната да контролира правилно бъдещите разходи по структурните фондове.

Макар че докладът на Европейската комисия не излиза с конкретна препоръка за задействането на предпазни клаузи или други защитни механизми, тя намеква за възможността от налагане на ограничения на България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред, вътрешния пазар и разпределението на еврофондовете. В документ, придружаващ докладите на двете страни, Еврокомисията посочва, че такива мерки могат да бъдат наложени, ако определени пропуски не са били адекватно коригирани преди датата на присъединяване. Ограниченията за вътрешния пазар не се ограничават само до задействането на записаната в присъединителния договор предпазна клауза, на която Брюксел може да разчита и през първите три години на членството. ЕК напомня, че в тази област тя има доста широк кръг от защитни инструменти - от наказателната процедура за неприлагане на европейско законодателство до механизмите за спазване на правилата на конкуренцията. Тя изрично посочва, че ако двете страни не изградят съоръжения за обработка на животински материали, Брюксел може да вземе мерки на базата на съществуващото европейско законодателство.

В областта на правосъдието ЕК напомня за съществуването на предпазна клауза в договора и за възможността от налагане на строг мониторинг в тази област. "Ако изпълнението на реформите в съдебната система не е напреднало достатъчно в която и да било от двете страни преди присъединяването или ако борбата с корупцията в съдебната система не е показала достатъчно резултати, комисията ще въведе механизъм за понататъшен мониторинг в тази област", посочва Брюксел. Този механизъм ще бъде в сила в продължение на 3 години, в какъвто срок може да се задейства и предпазната клауза, и ще изисква изготвянето на годишни доклади по напредъка, които ще се изпращат в Брюксел. При лоши резултати в хода на мониторинга ще бъде задействана предпазната клауза.

Средствата от ЕС също могат да бъдат замразени, ако България и Румъния не коригират пропуските си в подготовката за управление и контрол на европарите. Спирането на фондовете за земеделските производители може да стане както на базата на закъснения при изграждането на разплащателна агенция (какъвто е случаят с Румъния), така и при липса на изградена система ИСАК (в случая с България), посочва ЕК. За България Брюксел може да реши да замрази и структурните фондове заради притесненията си относно финансовия контрол на средствата.