След броени дни - на 1 юли, Финландия ще оглави ротационното председателство на ЕС. Хелзинки поема щафетата от Австрия, като през следващите шест месеца ще трябва да се изправи пред изключително сериозни проблеми за решаване - бъдещото разширяване на Съюза, ефективността на европейските институции, напредъка на преговорите за бъдещето на европейската конституция, разрешаването на енергийния проблем между Брюксел и Москва.

В речта си пред финландския парламент на 21 юни премиерът Мати Ванханен очерта основните акценти, които стоят пред финландското председателство. Като безспорен приоритет обаче той отбеляза постигането на консенсус за бъдещото разширяване. Именно по време на председателството на Хелзинки през есента Еврокомисията ще вземе решение дали България и Румъния ще влязат в ЕС, както е предвидено, през 2007 г., или ще реши да отложи двете страни, ако те не се успели да покрият необходимите критерии. Румънският външен министър Михай Ръзван Унгуряну посети в края на миналата седмица Хелзинки в опит да убеди бъдещия ротационен председател в готовността на своята страна да стане пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г.

Сериозният дебат обаче се очертава за страните, които ще бъдат приети след България и Румъния. Премиерът Ванханен призна, че членството на Турция ще бъде "най-голямото предизвикателство" за неговото председателство. Това стана ясно още при последните инфарктни дебати преди отварянето на първата преговорна глава и заплахата, която Кипър отправи, че може да използва правото си на вето. В последния момент Никозия смекчи позицията си под натиска на останалите 24 страни членки, но заплаши, че ако искането й за официално признаване на Кипър от страна на Турция и отварянето на турската територия за кипърски кораби и самолети не бъде изпълнено, няма да се поколебае да попречи на по-нататъшния път на интегрирането на Анкара в съюза. Самият еврокомисар по разширяването Оли Рен, който е финландец, заплаши Турция, че ако не спазва ангажиментите, които е поела, "това ще се отрази негативно на процеса на присъединяването й". Спорът между Никозия и Анкара не може да бъде разрешен от днес за утре, нито за следващите шест месеца, но финландският първи дипломат Ерки Туомиоя призна, че очаква същинският спор между двете страни да се разрази именно по време на финландското председателство.

Другият сериозен проблем пред бъдещето на разширяването е изработването на единна позиция относно Западните Балкани. Страните членки признават необходимостта от потвърждаване на тяхната европейска перспектива, което ще спомогне за трайното установяване на демокрацията в региона. Същевременно процесът на евроинтеграцията на Сърбия беше замразен вследствие на невъзможността на Белград да предаде на Трибунала в Хага издирвания генерал Ратко Младич.

По време на ротационното си председателство - второто, откакто влезе в ЕС през 1995 г., Хелзинки ще трябва да се опита да намери точката на съгласието между 25-те и по т.нар. абсорбционен капацитет на ЕС, или иначе казано, с възможността на съюза да приема нови страни членки, като този процес не застрашава нормалното и ефективно функциониране на институциите му. По време на последната среща на върха на ЕС в Брюксел абсорбционният капацитет се превърна в един от най-дебатираните въпроси. Австрия, която е и настоящ председател на ЕС, зае една от най-категоричните позиции, като настояваше той да се превърне в критерий за членството на всяка следваща страна кандидат.

Виена искаше капацитетът да бъде добавен към останалите критерии, които бяха приети през 1993 г. в Копенхаген. Финландия от своя страна зае противоположната позиция, като отбеляза, че подобен критерий няма връзка с подготовката на кандидатките и ще даде възможност на ЕС да отлага членството на една страна, докато сметне това за необходимо, независимо от степента на нейната готовност. Идеята беше отхвърлена от мнозинството от членките. "Беше много важно думата критерий да отпадне от заключителните решения", коментира след срещата финландският премиер. Очаква се Хелзинки да проведе през следващите месеци разговори с всяка от 24-те и да изготви обща позиция, която да представи на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 14 и 15 декември в Брюксел.