Между институциите на Европейския съюз и държавите членки започва война за разпределение на правомощията в областта на правосъдието и вътрешния ред, предадоха европейски информационни сайтове. Първият залп ще бъде даден днес от комисаря за правосъдието Франко Фратини, който от името на Еврокомисията се очаква да обяви предложение за засилване компетенциите на евроинституциите в тази област. Предложението е силно политическо и засяга суверенитета на 25-те в части от правоналагането, трансграничното сътрудничество и защитата на основните права на заподозрените, коментира EUpolitix. Сайтът добавя, че инициативата е резултат от необходимостта за реформа в институциите и функциите на ЕС след разширяването и провала на проекта за конституция на съюза на референдумите във Франция и Холандия миналата година.

Предложението на Фратини се основава на член 42 от Договора за ЕС, който допуска при единодушно съгласие на държавите членки вземането на решения за полицейското и съдебното сътрудничество между тях да става в рамките на институциите на ЕС, а не, както е в момента, посредством междуправителствени решения. Това означава, че част от правосъдните решения в Съвета на ЕС ще се вземат с квалифицирано мнозинство и че при това Европарламентът ще има сериозна дума. ЕС освен това ще засили правомощията на службите Европол и Евроюст, а Съдът на ЕС ще получи право да санкционира неизрядните в правосъдното сътрудничество държави членки. Фратини ще поиска хармонизиране на оперативните правила за трансгранични акции на полицейските служби в държавите членки, въвеждане на задължение за обмен на данни за детската порнография по интернет и за терористичните и мафиотските групи.

"Идеята е да се изберат най-подходящите области, където е възможно да се премине от решаване с единодушие към решаване с квалифицирано мнозинство. Това ще е отворен документ, тъй като не бих искал да предопределям политическата дискусия", каза Фратини пред ЕUpolitix. Той подчерта, че за разширения до 25, а в скоро време до 27 държави членки ЕС е крайно необходимо да избегне блокажа в правосъдната област. Еврокомисарят даде като пример в подкрепа на своята инициатива проточилото се три години вземане на решение за въвеждане на европейската заповед за задържане и подчерта, че срокът е щял да бъде много по-кратък, ако държавите членки не бяха задължени да вземат решението с единодушие.

Въпреки че със сигурност предложението на Еврокомисията ще срещне сериозна съпротива от страна на държавите членки, Фратини може да разчита на подкрепата на евродепутатите и техните национални контакти за упражняване на влияние, тъй като Европарламентът открай време настоява за по-големи правомощия при вземането на решения в ЕС. Според Фратини е възможно новите разпоредби да влязат в сила от началото на следващата година.