Крайбрежните зони в Европа се намират в огромна опасност поради постоянно нарастващите темпове на застрояване на тези територии. За това алармира Европейската агенция за околната среда (ЕЕА). Иронията е, че колкото по-красива и популярна е дадена местност, толкова по-застрашена се оказва тя. Само за последното десетилетие застрояваните площи в крайбрежните зони се увеличават със 190 кв.км годишно.Над 60% от новите строежи са с развлекателна цел (хотели, вили, частни домове, голф игрища, инфраструктура и т.н). А 80 на сто от замърсяването на океаните е в резултат на човешката дейност на сушата. В изследването на ЕЕА е разгледано положението в близо 80 на сто от бреговата ивица на Европа (20-те страни - членки на ЕС, които имат морски граници, България, Румъния, Норвегия и Исландия). За последните 10 години застрояването е нараснало с 34%, като шампион в това отношение е Португалия. Тя е следвана от Исландия, Испания, Франция, Италия и Гърция. Масовото застрояване създава и сериозен проблем с увеличаването на населението в тези зони. Гъстотата на населението в крайбрежните зони е от 10 до 50% по-висока, отколкото в останалата част на континента.

През последните десет години темповете на застрояване са се удвоили според данните на ЕЕА, публикувани в доклада "Променящият се облик на европейските крайбрежни региони" (виж графиката). Сред най-сериозните проблеми у нас е застрояване на самата плажна ивица, какъвто е случаят в Слънчев бряг. Там са изникнали постройки върху площите в западната част до пътя, който свързва Бургас и Варна и който преди време оставаше далеч извън границите на Слънчев бряг. В курорта има 800 обекта, които се определени за временни. От тях между 200 и 300 са разположени върху самата плажна ивица. Северният плаж вече не се вижда от многобройните заведения, павилиони и сергии по пясъка. Изградени са дори и три мини голф игрища. Същата е ситуацията и в Златни пясъци. Според общината постройките там обаче са станали постоянни и затова не могат да се вземат мерки.

Не по-добра е ситуацията и на други места по Южното Черноморие. Собствениците на малки хотели застрояват плътно имотите си и издигат огради. Така, ако сте случаен турист в Несебър или Равда,

В Поморие вече не се предлагат имоти, тъй като градът няма накъде да расте. Поради липсата на площи се засипва соленото езеро, което е парцелирано, и предстои теренът да бъде застроен.

Мащабното строителство и инвестициите през последните години се насочват и в посоката от Созопол и Приморско през Лозенец и Ахтопол до Синеморец. В повечето от тях има дефицит на терени, който се усеща най-силно в Созопол. Строежите настъпват към лозята, които са край околовръстния път. Красивият скалист бряг между Созопол и Каваците, който беше свободно достъпен за туристи, също се застроява и огражда.

Парцелите покрай крайбрежието на север от Бургас в посока Варна също са изкупени и предстои да бъдат застроени. Това са районите на Иракли, Обзор, бившия къмпинг Луна, Бяла, Шкорпиловци, Камчия. Така по южното черноморско крайбрежие се оформя един голям и дълъг курорт от над 100 километра. Съществуващите селища се сливат, а терените между тях се застрояват плътно. В региона между Елените и Равда става все по-невъзможно да се достигне до морето и плажната ивица.

Засега положението все още е малко по-добро по Северното Черноморие, с изключение на Златни пясъци. Така че ако човек иска да вижда зеленина, дръвчета и плажната ивица, все още има тази възможност в Св. св. Константин и Елена, Слънчев ден, Ривиера и Албена.

От Европейската агенция по околната среда предупреждават, че засиленото строителство задълбочава проблема с ерозията в някои области. Според изчисления на агенцията

Безконтролното и увеличаващо се застрояване на бреговата ивица застрашава крайбрежната екосистема, както и способността й да се справя с настъпващите климатични промени. Натискът на изкуствените застроявания и инфраструктурата все по-близо до водата съсипват естествените системи, които са природен и естествен буфер между морето и земята. По този начин територията на сушата става изключително уязвима на бури, наводнения, свлачища и други природни бедствия. Въпреки тази опасност застрояването продължава, като на някои места в Европа делът на изкуствено изградените площи надвишава 45% от цялата площ на бреговата ивица. Строителните материали също не се подбират с мисъл, което доведе до създаването на същинска

средиземноморска преграда от бетон

Друга опасност, породена от нарастващото застрояване, е същественото увеличаване на инвазивните организми като медузите например. Проблемът е най-осезателен в Черно море, където се наблюдава експлозивно нарастване на популацията на медузи от края на 80-те години. Това предизвиква опустошаване на цели рибни пасажи и води до изменяне на цялостната екосистема.

"За да бъдат запазени бреговите зони, е необходимо те да бъдат ценени и на тях да се гледа не като на източник на развлечение, а като на крехки системи, които са от съществено значение за обществото", коментира изпълнителният директор на ЕЕА Жаклин Макглейд. В доклада на агенцията се предлага ЕС да увеличи контрола върху изпълнението на Инициативата за интегрирано управление на крайбрежната зона (ICZM). Изпълнението на инициативата изисква действия на местно и регионално ниво. С цел подобряване на ситуацията Еврокомисията поиска от 25-те да разработят национални стратегии за контрол на строителството и гъвкаво управление на крайбрежните зони. Въпреки че всички признават необходимостта от предприемане на спешни мерки за опазване на тези райони, все още не се прави достатъчно в тази посока. Същевременно непрестанното разрушаване на крайбрежията застрашава не само екосистемата, но и европейския стандарт на живот, заключава Европейската агенция по околната среда.

Според проектозакона, който се разглежда в момента в Народното събрание, на територията на крайбрежната ивица се създават две зони. Зона А, която е с широчина 100 м от плажната ивица и 50 м от скалистия бряг, е с режим на особена териториално-устройствена защита. На нея няма да могат да се строят сгради, по-високи от 7.5 м (до 2 етажа), а 70% от зоната ще е предназначена за тревни площи и озеленяване. В нея се забраняват още строителството на плътни огради, съоръжения, поставянето на трайни ограждения, ограничаващи свободния достъп до крайбрежната плажна ивица, търсенето, проучването и добивът на подземни богатства.

Втората зона Б се простира на 2 км от зона А и е със специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси. На нея не могат да се строят обекти, по-високи от 15 метра (около 5 етажа). Половината от територията е за озеленяване. В зона Б се допуска създаването на нови или разширяване границите на съществуващи курортни територии и изграждане на техническа инфраструктура, свързана с националната сигурност и отбраната на страната, както и с осигуряване безопасността на корабоплаването.

Нормите, предвидени в разглеждания в момента законопроект, обаче не се отнасят за застроените вече територии и градовете. Това означава, че издигнатите вече постройки ще бъдат оставени.