Тенденцията за нарастване на търговския дефицит ще продължи и след влизането на България в Европейския съюз въпреки опитите на политиците да омаловажат този процес. След 2007 г. търговията със страните членки ще бъде освободена изцяло и българските компании ще попаднат в един изключително конкурентен пазар. Допълнителна заплаха идва и от държавите извън общността, за които България ще намали допълнително митата. Ако сега средните мита за промишлените стоки, влизащи в страната от страни извън Европейския съюз, са около 8.5%, от следващата година те падат до 3.7%.

Либерализацията на търговията с ЕС започна още преди 2004 г., когато влязоха в сила различни търговски споразумения и страната свали изцяло митата за промишлени стоки и ограничи силно тези за селскостопанските продукти. Данните на националната статистика сочат, че още оттогава разликата между вноса и износа на България се променя рязко в полза на чуждите стоки. Докато през 2004 г. дефицитът е надхвърлил 5.3 млрд. лв., през миналата година дупката в търговския баланс е 8.4 млрд. лв., а към края на юни 2006 г. разликата между вноса и износа отново надхвърля 4 млрд. лв. Евросъюзът даде преходен период и за българските износители, като въведе нулеви мита при вноса на кетчуп, зърно, млечни продукти и меса. Поради високите критерии за качество българските компании се възползваха частично от преференциите и изпълняват част от квотите. Пример за това е безмитната квота от 2600 тона за кетчупа, от която реално се изнася половината.

Въпреки декларациите на политиците, че българските компании са започнали да увеличават износа си, след 2007 г. много от браншовете ще бъдат реално застрашени от европейската конкуренция. Типичен пример са мелничарите и производителите на хлебни изделия, които на този етап са защитени от ограничителните мита при вноса на брашна и нишестета. Вносът на пшеница и зърнени продукти сега се облага с 15%, а на брашното с 23%. След влизането на страната в ЕС тези ставки стават нулеви и ако чуждата продукция се окаже по-качествена, преработвателите ще се ориентират към външни партньори, обясни шефът на съюза на мелничарите Христо Андреев. Според него, ако зърнопроизводителите не започнат да спазват агротехническите правила и не повишат качеството на пшеницата,

В Унгария, където зърното е с изключителни качества, килограм брашно в момента се продава по 48 форинта около (37-38 ст.). Българското брашно върви по 50 стотинки и то се прави предимно от фуражна пшеница, коментират още мелничарите. Унгария е само на 500 км и дори с транспортни разходи продукцията няма да се оскъпи, коментира още Андреев. Преди седмица компаниите по веригата "зърно - брашно - хляб" се събраха за пореден път на консултативен съвет в земеделското министерство, за да обсъждат стратегия за развитието на отрасъла. Въпреки опитите за диалог между страните браншовиците не постигнаха споразумение. Според Андреев, ако дребните фермери не започнат да се консултират с агрономи, зърнопроизводството ще бъде застрашено и на пазара ще останат само крупните арендатори, които обработват едва 30 на сто от площите в страната.

Производителите на олио също ще бъдат засегнати от падането на митата през 2007 г. Ако сега вносът на олио се облага с 12%, догодина тази защита пада, защото Евросъюзът не прилага специфични мита. Вътрешните цени на олиото в момента са почти еднакви с тези в общността, затова от браншовия съюз не очакват големи сътресения на пазара. Според председателя на съюза на производителите на растителни масла Видьо Видев проблем остава липсата на планиране, което води до свръхпроизводство. Точно заради свръхпроизводство на слънчоглед пред тази година изкупните му цени ще паднат с почти 30%, предвиждат хората в бранша.

На този етап само производителите на бира и минерални води са подготвени за падането на митата, адаптирали са се към вътрешния пазар и не очакват външен натиск, съобщиха хора от бранша. В момента пивоварните заводи и бутилиращите компании за минерални води изцяло задоволяват вътрешното потребление.Според експерти от министерството на икономиката предприемачите могат да се ориентират към арабските и африканските пазари, тъй като след влизането на страната в ЕС тя ще прилага политиката на търговски преференции с някои от тези държави.

От значение за България ще бъде и Средиземноморският регион, за който до 2010 г. се предвижда прогресивно намаляване на митата, съобщи Диана Найденова, шеф на дирекция "Външноикономическа и търговска политика" в Министерството на икономиката. Според договореностите за свободна търговия с Ливан, Израел, Мароко, Тунис, Алжир, Египет, Йордания, Сирия и Палестинската автономна област през 2010 г. изцяло ще паднат митата за внос и износ на промишлени стоки. За чувствителните земеделски стоки ще има квоти, както с останалите държави. Сега стокообменът на България със средиземноморските страни е символичен. През 2005 г. страната е изнесла стоки за 276.7 млн. долара, което 2.3% от общия износ. Вносът е 120 млн. долара. Българските компании изнасят най-много нефтопродукти и горива, пшеница, царевица, млечни продукти и хартия.

Докато производителите на хранителни продукти ще понесат най-големите тежести на прехода, промишленият сектор по-лесно ще удържи на конкуренцията. Причина за това са значителните чужди инвестиции, които до голяма степен отвориха европейските пазари за българските компании. Най-добри резултати отчита текстилната промишленост, която държи и първо място в експортната листа на страната. Данните на статистиката от май т.г. сочат, че износът на текстил и облекла надхвърля 2.6 млрд. лв., докато общият износ на страната за този период е 5.04 млрд. лв.

От следващата година страната ще прилага европейските защитни мита при вноса на текстил и обувки и това допълнително ще облекчи българските производители. От датата на присъединяването в ЕС България ще прилага квотния режим за памучни тъкани, тениски, пуловери, мъжки панталони, спално бельо, блузи, рокли, бельо, кухненски покривки, ленени прежди и обувки. Ще се прилагат защитни мерки, като стоките ще влизат с издаден от Китай експортен лиценз и разрешение за внос от Европейската комисия.