Първата европейска лунна сонда "Смарт-1" падна на Луната след 16-месечна успешна научна мисия, по време на която бяха наблюдавани двата полюса на естествения спътник на Земята, съобщи Европейската космическа агенция (ЕКА). Космическият апарат се разби на лунната повърхност със скорост 2км/сек. (7200 км/час) в Езерото на достойнството - равнина, разположена в южната видима част на Луната. Според изследователите от научния екип под ръководството на Бърнард Фоинг при удара вероятно се е образувал малък кратер с диаметър от 3 до 10 м. Учените се надяват, че облакът от прах и отломки, образувал се при сблъсъка, ще позволи да се изследва геологичния състав на района.

Сондата, която представлява куб със страна 1 м и тегло 360 кг, бе изведена на 27 септември 2003 г. от космическия център Куру в Гвиана с ракета "Ариана-5". Тя започна научните си наблюдения през март 2005 г. Благодарение на "Смарт-1" учените за пръв път установиха наличието на Луната на калций и магнезий и картографираха цялата лунна повърхност, включително и на невидимата страна, отбелязва ЕКА. "Смарт-1" даде възможност да бъдат тествани технически средства, които може да бъдат използвани при други европейски космически мисии, по-специално към Меркурий. Сондата беше снабдена с редица сензори. Тя имаше камера за топографски наблюдения на лунната повърхност. Инфрачервен спектометър за търсене на минерали и лед в кратерите по полюсите, рентгенов спектометър за търсене на минерали по повърхността.

"Смарт-1" няма да "замърси" естествения спътник на Земята, защото сондата е съставена от метали (алуминий, желязо), които се срещат на Луната. Тъй като липсва атмосфера, падналите или изоставени на лунната повърхност уреди остават такива, каквито са били по време на инцидента.

Европейската сонда "Смарт-1" ще последва съдбата на двадесетина свои прочути предшественици - съветски, американски и японски. Първият апарат, създаден от човека и останал на Луната, е съветската сонда "Луна 2". По традиция тогава тя бе снабдена с петоъгълна плочка с герба на СССР и портрет на Ленин. "Луна 2" бе последвана от изследователски сонди - американските "Рейнджър", "Лунар Орбитър", "Лунар Проспектър", от други съветски сонди "Луна" и от японската "Хитен". Сред изоставените луноходи в този импровизиран музей на космическите завоевания са и отпечатъците от обувките на 12 американски астронавти, сред които тези на Нийл Армстронг от 1969 г.