Въпреки почти ежедневните новини, промоции, нови оферти и статии около ипотечните кредити те изненадващо остават най-слабо разработената банкова ниша у нас. Това поне показва съпоставката на нивата им в България, Гърция и Европейския валутен съюз (ЕВС). Съотношението ипотечни заеми към БВП по данни от края на миналата година у нас е 5%, докато в Евросъюза и в Гърция е съответно 38% и 25 на сто. Чисто хипотетично, ако трябваше да догоним европейските нива, ипотечните кредити нас в момента трябваше да са за 15 млрд. лв., а не около 2 млрд. лв., колкото са реално. Сравнени с гръцките показатели, те биха доближавали 10 млрд. лв. Все пак трябва да се има предвид, че за да се достигнат подобни нива, ще трябва да мине време, тъй като заеми за нов дом се предлагат по-активно едва от няколко години.

Ако банките бяха отпуснали още 8 млрд. лв. ипотечни заеми и съответно имаше търсене от страна на гражданите за толкова, това би означавало още минимум 70 хил. апартамента да бъдат закупени на кредит.

Въпреки посочените данни ипотечните заеми у нас са най-бързо развиващият се сегмент, с годишен ръст по последни данни на БНБ от края на юли от около 70%. През миналата година този ръст дори бе двойно по-висок.

Оказва се, че банковият сектор в южната ни съседка много напомня този у нас и поради това е подходящ за сравнителен анализ. Това е разбираемо, тъй като около една трета от активите в бранша у нас се пада именно на банки, собственост на гръцки институции. В същото време гръцкият банков пазар е с далеч по-развит, ако се вземат под внимание основните аналитични показатели като съотношението кредити към БВП (виж табл.). В абсолютни стойности обаче активите дори само на една банка в Гърция са по-големи от съвкупните активи на всички банки у нас. Например към края на 2005 г. на Националната банка на Гърция, която е лидер на местния пазар, има кредитен портфейл за 40 млрд. лв., а депозитите й са за 60 млрд. лв. По същото време у нас кредите са били за около 18 млрд. лв., а депозитите - около 22 млрд. лв. По отношение на заемите за граждани като цяло сега банковият ни пазар е най-близко до този на Гърция през 2000 г. - те представляват 15% от БВП.

До Европа и съответно до Гърция най-близо сме по отношение на потребителските кредити, измерени като съотношение към БВП. У нас те представляват 10 на сто от брутния продукт, докато в ЕС този процент е 16, а в южната ни съседка - 13. Това обяснява и наложените рестрикции върху този тип кредитиране.

По отношение на добре познатия показател за банково проникване - кредити към БВП, страната ни изостава три пъти в сравнение с ЕС и два пъти спрямо Гърция. У нас отпуснатите заеми към края на 2005 г. се равняват на около 41% от БВП. Хипотетично, за да се доближи това ниво до европейското, кредитите трябваше да бъдат в размер на 48 млрд. лв., или това е с 30 млрд. лв. повече.

Търговските кредити обаче са на ниво, което е доста близко до това в ЕВС и още повече до гръцката практика. Заемите за фирми представляват около 30% от БВП у нас при 45% в Гърция и 63% в Европа.