През 1983 г. Тери Пратчет за пръв път разкри на феновете на фентъзи литературата едно ново кътче във Вселената. Там светът е плосък, подпира се на гърба на четири слона, които пък се крепят върху корубата на гигантска костенурка. Тролове, джуджета и върколаци извират на талази от всеки нов негов роман и повече от двайсет години приключенията в поредицата "Света на Диска" разширяват очертанията на една различна цивилизация. Миналата седмица писателят фантаст се срещна с почитателите си в Берлин във връзка с току-що излязлата 30-а поред книга, преди да продължи за Виена и Берн. Оказа се, че за да разберете заглавието на най-новата история от "Света на Диска", трябва мислено да се пренесете в долината Куум по време на историческата битка между тролове и джуджета. Трясъкът, който ще чуете, е от удрянето на присъщите за воюващите страни оръжия - брадвите на джуджетата и бухалките на троловете. Според Тери Пратчет ударът от този сблъсък произвежда гръмовен звук - нещо подобно на Thud!. Заглавието на английски е поредната главоблъсканица, която кара феновете му, след като са прочели преведеното издание, често да посягат към оригинала. Може би затова публиката в берлинския театър "Ренесанс" съвсем естествено прие факта, че разговорът на сцената между Тери Пратчет и водещия - известния преводач Бернхард Робен - е на английски. Обявеното в програмата четене с Тери Пратчет зае незначителна част от едночасовата среща, след което всеки можеше да се сдобие с най-новия му роман.

Тери Пратчет разказва хаотично, противно на всякаква хронология, разговорът предизвикваше бурен смях и аплодисменти. Каза, че не може да изисква от читателите си да разбират скрития смисъл в творбите му. Онези, които невинаги схващат подтекста, просто не бива да го търсят. Посланието, което трябва да бъде разбираемо за всеки, гласи "Купувайте моите книги!". Твърди, че слуховете за неговата неграмотност до десетата му година са преувеличени. Едно от любимите му занимания било да събира картинки с небесни тела и да ги дипли в албум, продаван за тази цел. Фирмата производител явно била пуснала само 49 от общо 50-те картинки с прозрачното намерение децата да не спират да ги купуват. С този спомен от детството си Тери Пратчет свързва началото на изграждането си като писател. Може би това обяснява творчеството, в което някое ъгълче винаги остава недовършено.

Иначе денят му е проза - работи по 14 часа. Отговаря на писма от почитатели, попълва данъчни декларации, плаща сметки и, разбира се, пише поредния си роман. В кабинета му в имението в английското графство Уилтъшир до късно вечер греят шест монитора. На два от тях е текстът на новия роман, на други два писателят визуализира образите на героите си, а останалите му служат за информация.

След поредните аплаузи в театър "Ренесанс" прозвучава цитат от Thud, изразително прочетен от Бернхард Робен. Следва и поканата след срещата феновете да вземат автограф от писателя със закупените във фоайето книги. Тери Пратчет с охота подписваше и по-стари свои книги, наизведени от раниците на почитателите. Под зорките погледи на служителите от "Манхатан" - издателството на Тери Пратчет за немскоезичните страни, в продължение на почти два часа феновете се нижеха в редичка. Всеки със своя минисценарий да го впечатли. Някой маскиран като същество от света на Диска, друг, поднасяйки му бутилка черна бира или кутия желирани бонбони с фигурки от фентъзи жанра. Дочаках своя ред и гордо му подадох за подпис преведена на български негова книга - разтворих "Петият слон". "Сигурен съм, че преводът е добър!", усмихна се Тери и продължи с конвейра на автографите...