Дори не съм сигурна, че обичам паприкаш. Важно е обаче българските биопродукти да не се изчерпват с кисело биомляко и мед. Затова с готовност купувам буркан паприкаш, на който пише "биологичен продукт". Надписът е малък и в курсив, едва ли бих го забелязала, ако пазарувах не другаде, а на празника на биоземеделието в Южния парк. Сертификационният номер от "Балкан биосерт" също седи на етикета. До този момент моите биогерои са единственото сертифицирано българско кисело биомляко "Рима" (вече само кисело биомляко) и биомед. От днес съм от партията на паприкаша - гласувам за разнообразието и новите производители, защото биопазар с два продукта не се прави. Все от същите производители до паприкаша са подредени консерви от биодомати, биочушки и биокорнишони. Засега не се продават по супермаркетите, но веднъж като тръгнат, ще настане едно изобилие... 

Празникът на биоземеделието тече с пълна сила и не успявам да разбера дали паприкашът печели още симпатизанти. Възможно е цената да спира хората. И аз не бих купила нещо, ако не знаех защо плащам двойно. Доказано е, че биопродуктите са по-богати на витамини, минерали и антиоксиданти от обикновените продукти. За разлика от традиционното земеделие биоземеделието работи в хармония с природата, уважава биологичните цикли и не замърсява околната среда. Защо биопродуктите са по-скъпи? За получаване на сертификат за биопродукт производителите са в постоянен процес на наблюдение. Сертифицира се всичко, включително полянките, които пчелите и кравите обичат да наобикалят. Липсата на торене и химична обработка означава зависимост от прищевките на климата и несигурен добив, а крайният продукт не позволява използването на синтетични химикали, пестициди, антибиотици, хормони или генно модифицирани организми, които биха увеличили добива и свалили пазарната цена. Проблем е и че субсидии за биоземеделие все още няма.

В последните пет години две трети от храната, която консумирам, е био, или organic, както я наричат в Англия и Щатите, където съм имала възможността  да живея. В икономически напредналия Запад този тип храни отдавна са не само на почит, но и на прилични цени. В Whole Foods и Planet Organic можеш да си купиш всичко - от кисело биомляко до  тоалетна биохартия и тениска от биопамук. Защото, както вече стана дума, проблемът не е само в това какво слагаме в стомаха си, а и в това как обработваме земята, колко отрова изсипваме върху нея. Нали ще спасяваме планетата!

Засега Whole Foods и Planet Organic в България са само найлонови торбички в ръцете на случайни минувачи. И все пак първата стъпка вече е направена. Сега предстои само маратонът. По мое скромно мнение трябва да го избягаме в състезателен стил, защото зелена и чиста България има какво да предложи. Системата за сертифициране е сложна и по правило, преди изобщо да сложат ръце върху биосертификата, фермерите минават дву- или тригодишен (според ситуацията) период на преход. Но това е необходима инвестиция в бъдещето. Ако я направим навреме, току-виж сме изпреварили островите Кук и сме станали първата страна в света със 100% биоземеделие.

Днес в един български супермаркет могат да се купят цифром и словом не повече от пет-шест биопродукта. Още колко до първия специализиран щанд, отрупан с биопродукти в "Била", "Пикадили", "Фамилия" или "Елемаг"? Все някога ще се случи. А дотогава ще наблягам на каквото има и ще пазарувам от бабите на Женския пазар, които като че ли най-добре разчитат тихия ужас в погледа ми. "Не са пръскани, чедо."  Пък и ако трябва да сме обективни, вероятността да се спомина от свръхдоза нитрати е микроскопична пред вероятността да падна по очи и да си оставя мозъка на някой разбит софийски тротоар. И все пак... ще си гледам в чинията така, както си гледам в краката.