Тук-там по света вече се радват на градски транспорт с нулеви вредни емисии. В България може още да си нямаме автобуси, задвижвани от водородни клетки, като в деветте европейски града от проекта CUTE на Европейската комисия или велотаксита като тези в Берлин и Лондон, но си имаме други неща - добре развита мрежа от градски транспорт с неоспоримите перли в короната, наречени трамваи и тролеи, таксита, които карат на природен газ (от икономически, а не екологични подбуди, но резултатът е същият) и още нещо - сравнително малки и обходими градове, които без усилие могат да се превърнат в рай за пешеходци и велосипедисти.

Опитай се да бъдеш пешеходец или велосипедист в един десетмилионен метрополис  - паяжина от магистрали, като Лос Анджелис. Като се откажеш и попиташ за градски транспорт, местните ще ти кажат, че не съществува. И да искаш, не можеш да спориш, защото никой всъщност не се е качвал в автобус. Чували са, че градски транспорт няма, и това споделят с готовност от комфорта на джипа, SUV-то или кабриолета, докато седят в задръстването на Santa Monica и La Breа или докато тичат за здраве покрай... магистралата. На това му казват car culture. В България още не сме я докарали дотам.

Колите са основна форма на транспорт за едва 6% от населението на Земята. Въпреки това те са един от главните замърсители на въздуха и водата, допринасят безмерно за глобалното затопляне и съвсем директно причиняват огромен брой тежки и често фатални заболявания. Защо тогава в днешно време е направо геройство да не притежаваш автомобил?

Преди почти четири години един друг многомилионен град - Лондон, осъмна с така наречения congestion charge. В момент на далновидност и вдъхновение кметът на Лондон Кен Ливингстън въведе висока такса за влизане в централната зона на града с кола. Днес 90% от хората, които влизат в зоната, го правят с градски транспорт! Вярно е, че всяко моторно превозно средство, което не работи на принципа на нулевите емисии, замърсява, но когато става дума за градски транспорт, говорим за пъти по-висока енергийна ефективност. Ако с един литър бензин минаваш 5 км сам в колата, същият този литър, разделен между 40-те пътници в автобуса, ще те откара на 50.

Нищо че в България още не сме и сънували congestion charge или автобуси с нулеви емисии. Докато чакаме екобъдещето да ни връхлети с пълна сила, можем да направим няколко неща. Ако е вярно, че в близо 50% от случаите палим колата, за да минем 2-3 км до супермаркета или училището на децата, можем да се замислим за нуждата от автомобили в ежедневието си. Като за начало можем да оставяме колата вкъщи поне веднъж седмично, а при възможност и желание и всеки път, когато използването й не е наложително. Ще се изненадам, ако чуете някой лондончанин да сипе похвали за градския транспорт в града, но това не пречи повечето хора да ходят на работа с автобус или метро. Няма нужда да сме влюбени в градския транспорт, за да го използваме.

Нужни са ни също пътни ленти за велосипедисти и обновени тротоари за пешеходци. Ако в централните градски части имаше закрити паркинги и паркирането по улиците беше платено, щеше да е по-лесно тротоарите да се използват по предназначение. Смята се, че за да поддържаме добро физическо здраве, трябва да изминаваме 10 хиляди крачки на ден. Това са близо 8 километра - от Орлов мост до 4-ти километър и обратно, без да си луд. В град като София това може да е удоволствие, не наказание.

За да отпразнува прочистването на Лондон от излишен трафик, кметът Кен Ливингстън направи две неща. Преди година увеличи дневната такса за влизане в града с кола от 5 на 8 паунда - защото 90% не са 100 - и обяви предстоящо разширяване на зоната в западна посока - защото център е разтегливо понятие. Лондончани го подкрепиха, като в едно проучване на природозащитната организация Greenpeace 85% от анкетираните казаха, че биха подкрепили увеличаването на таксата на 20 паунда за джипове и SUV-та, колите, които гълтат най-много бензин и замърсяват най-силно. Така дупченето на билетче стана силно "зелено" и модерно в един многомилионен град. Няма причина и на нас да не отива.