Древни времена и древни племена са оставили своя отпечатък навсякъде из живописната местност около Берковица. Самото име на селището идва от латински Берквитис или Берквицис - "планини на победата", "победни хълмове". Улиците са обградени от къщи, всяка носеща духа на своето време. Малките блокчета навяващи спомени за социалистическото минало и старите възрожденски къщи с чардаци си приличат единствено по саксиите с цветя пред всеки прозорец. Когато мине кола, шумът от нея изчезва почти на секундата. Всичко излъчва уют и спокойствие.

Градът е избрал за свой празник Рождение Богородично, на 8 септември. Ден в края на лятото, като всеки друг, ако не си в Берковица.

Целият град се събира на площада да гледа програмата. Има песни на местния хор и хора от местната танцова група, и Берковския духов оркестър (голямата гордост на Берковчани - оркестърът свири с Лили Иванова песента й "Ветрове"). На централния площад фонтанът пръска вода в различни посоки, около него дечица се разхождат и се чудят как да се цопнат без да ги видят бабите им. Детски влакчета, гондола, захарен памук, казанлъшки понички и неизбежното за такива случаи стрелбище изкушават празнуващите. И всички са облекли празничните си дрехи. И от всякъде се носи смях, цветове и миризми.

Колкото и типично да изглежда тази картинка има нещо много различно. Очите на Берковчани излъчват благостта на хора оставили ежедневните си грижи, за да се порадват на този слънчев ден, може би един от последните това лято, на приятели и на децата си. В разговорите им рядко се чува отрицание и в повечето случаи то е: "Добре съм, не се оплаквам". А шампион в това отношение е дамата, която продава в сувенирния магазин до музея на Вазов. Тази мила жена посреща с топла усмивка и винаги има нещо хубаво да каже.

Гостоприемството на Берковчани е като в приказките. В хотелите, които за съжаление са прекалено малко, и ресторантите те посрещат от вратата, като че ли се връщаш в къщата на баба и дядо.

Малко да се мръднеш от центъра и шума на празника изчезва. Под хълма с останките от крепостта Калето са двата музея – на Вазов и Етнографския. Двете сгради са големи, чорбаджийски къщи, възрожденски стил, с дворчетата с чимшири, чардаците и дърворезбованите тавани.

Не само къщите са с възрожденски дух. Голяма част от хората с частен бизнес в града са учители. Берковица се препитава основно от завода за керамика и завода за алуминиева и PVC дограма, който е и един от първите в България. Има и няколко смели земеделци, захванали се с малинарство. Берковският микроклимат е уникален за отглеждането на ягодоплодни растения. В цяла Европа има само още едно място с толкова идеално съчетание на температура, почва, въздух и вода и то е в Италия. Това съвсем не значи, че производителите на такива култури живеят безгрижно. Валентин Пешков има около 20 дка малинови насаждения в края на Берковица, почти в Балкана. На чашка малинова ракия и сок от арония увлекателно разказва на всеки готов да слуша за сортовете, за изкупната цена, която пада от година на година и от 5 лева е стигнала до 50 стотинки, за жените, които пеят докато берат малини, и за древната българска земя, на която са засадени. За залезите и изгревите в Балкана и легендите за имената на върховете, които те обграждат от всякъде, като че ли си в кошничка. След малко Вальо запява. Пее "Моя страна, моя България" с дълбок и плътен глас, после минава на някоя народна песен и така докато се свечери и захладнее, и стане време да се слиза към града.

И за да е пълна идилията на празника, минал е само един ден от пълнолунието. Идеално време за разходка до Калето. То се намира над Берковица и на него е било древно тракийско укрепление, по – късно използвано и от римляните.

Луната свети толкова силно, че се вижда всяка игличка на смърчовете. Излизаш от гората и пред теб изгрява Берковица. Мъничка, сгушена между планините и цялата в светлинки. От долу се чуват шумове на затихващия празник. А нощта е топла и уютна. От онези нощи, в които приказките разказват как се случват чудеса...

По проект на ФАР в Берковския Балкан са обновени съществуващите туристически маршрути. Изгражда се и нова пътека от хижа "Ком", която е пригодена за хора в неравностойно положение. Част от същия проект е и обучението на планински водачи в района Ком – Берковица.

Берковският Балкан е част от бъдещо Натура 2000 място Западна Стара планина. Тук се намират и резерватите - "Горна Кория", над Берковица и "Чупрене", около село Чупрене. В тях се опазват най - големите ареали естествените смърчови гори в цялата планина и вековни букови гори, като едно от малкото останали места в световен мащаб.

В района са установени 179 вида птици, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги. Растителният свят включва над 1000 вида, като 69 от тях са редки и застрашени от изчезване. Сред включените в Червената книга на България са видрата, златката и вълкът. Завръща се и най - голямата европейска котка – рисът.

"Създаването на природен парк и включването на района в Европейската мрежа НАТУРА 2000 ще допринесе за дълготрайното опазване на природното и културното наследство на Западна Стара планина и устойчивото развитие на региона", казват от Информационният и учебен център по екология (ИУЦЕ), които подготвиха документацията за този регион и подизпълнител на проекта на ФАР.

И тук не липсват строителни апетити. Има проект за изграждането на 13 км ски писти, с перспективата да станат 25 км. За да се осигури база за новия ски курорт, трябва да бъдат застроени едни от най - красивите местности с над 2500 легла в няколко хотелски комплекса, като за тази цел са предвидени Щърковица, Пръшковица и Долна кория.

От ИУЦЕ предупреждават, че този проект ще бъде пагубен както за природата в района, така и за местното население, тъй като туристическият бизнес ще се премести извън града и село Бързия.

В Берковица все още няма традиции за построяване и поддържане на семейни хотели и къщи за гости, но основите са положени. Към края на града се намира "Къщата на Петър Левски", семейството на Нели Вълкова я поддържа и предлага уют и отдих на гостите си. Когато разбира за проекта за обучение на планински водачи тя се включва в него, за да може да предлага и тази услуга на туристите. Най – новият хотел в града също е семеен. Той се нарича "Салвия" и близо до центъра на града.

С установяването на Натура 2000 Берковица ще има изключителни възможности да се развива икономически. Условията за еко туризъм и биоземеделие за уникални, и ако хората бъдат добре информирани, града ще се превърне в първокласен пример за устойчиво развитие.