Мрачното подземие на строителния бум

ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
В продължение на вече 10 години Испания преживява истинска експлозия в строителния бранш, който дава близо 10% от БВП на страната, но и достигна опасен размах. Не само се съсипва девствена природа, но и се развихри такава сенчеста икономика, че дори президентът Владимир Путин си позволи миналата седмица да се подиграе с корумпираните испанци.
Тази седмица поредицата на "Дневник" започна с разказа за някои фрапиращи случаи от испанската "бетонна оргия". Вчера продължихме с най-скандалния от тях - аферата в Марбея. Днес описваме как заради безконтролно строителство Испания се превърна в може би най-примамливото място за пране на пари в Европа. Ще приключим поредицата с контрамерките на властите.
Далеч преди да стигнете градчето Сесеня на магистралата южно от Мадрид, виждате забити в небето стрели на крановете, издигащи над 100 огромни жилищни блока насред прашната пуста равнина. Това е най-големият жилищен проект в полудялата по строителството страна - 13 хиляди апартамента, които ще добавят 40 хиляди нови жители към 10-хилядното население на Сесеня. Никой не се съмнява, че ще се намерят достатъчно млади мадридчани да се изселят тук, само на 40 километра от столицата, където цените на имотите скочиха над два пъти от 1997 г. насам.
Строителният бум захранва икономиката, прегрява пазара на жилища и създава огромен потенциал за корупция. Той не само дава работа на обикновени строители и пълни касите на общините с приходи от всевъзможни такси, лицензи и разрешителни. Някои общинари от Сесеня са "на заплата" при предприемачите, а техни роднини направо работят там. Кметът Мануел Фуентес обяснява, че проектът е одобрен преди избирането му, и се кълне, че няма нищо незаконно или корупция. Но и неговият градец попадна в мрежата от разследвания срещу строителната мафия.
Испанците винаги са подозирали, че общинарите им - независимо от коя партия - незаконно си докарват по нещо. Но със скандала в Марбея всичко лъсна и буквално всяка седмица гърмят нови и нови афери. В операция "Малая" бяха конфискувани стотици милиони евро, 200 бика за корида, 103 расови коня, хеликоптер, три поршета и
275 шедьовъра на изкуството, включително картина на Миро, която висяла в банята на Хуан Антонио Рока, бившия шеф на градоустройството на Марбея.
Местната демокрация е мъртва
обяви през септември британското сп. "Икономист". Поради оплетената система на осчетоводяване на общинските дейности трудно е да се каже колко зависими са общините от приходите от строителство. Твърди се, че в Марбея техният дял е 70%. Властите и магистратите пък си затварят очите, защото никой не иска да убива гъската, снасяща златни яйца. "Най-лошото в цялата ситуация е, че това стана нормално. Когато прилагаш закона, изглежда, че действаш срещу гражданските свободи", казва Алехандра Гомес-Сеспедес. Ако строителният балон се пръсне, приходите на общините ще секнат и тогава с какво ще си плащат сметките.
Размахът на строителството е невъобразим - миналата година в 40-милионна Испания са започнати около 715 хиляди нови жилища, при положение че в 60-милионна Великобритания броят им е 225 хиляди. Това е ситуация като експлозивното заселване на китайските мегаполиси Шънжън и Шанхай, писа "Ел Паис". Селцето Ел Пилар де ла Орадада имаше 1400 жители, преди броят им да се увеличи три хиляди пъти (!) до над 40 хиляди души. "Вече застроихме 40% от крайбрежието си и в района на Валенсия тази напаст заприличва на кожна болест, превземаща природата", коментира изданието.
През последните години престъпните операции, свързани със строителната индустрия, само в района на Коста дел Сол натрупаха печалби, далеч по-големи от тези, които се правят на испанската фондова борса. "Сега само незаконният трафик и търговията с наркотици, оръжие и проститутки изпреварва по доходност строителната мафия." Това твърди пред испанския в. "Ел Паис" Рафаел Дуарте, временен шеф на градоустройството в печално прочулата се с безконтролна корупция общинска управа на Марбея. "По мои изчисления действителните печалби от инвестиране в строителство са в рамките на 60-70%, а при оценителите на имоти се правят такива пари, че свят да ви се завие", продължава Дуарте. Той посочва за пример как една нива се купува за по 10 евро квадрата и след като се промени статутът й в годна за застрояване, цената за броени дни скача до над 1500 евро за квадрат.
Заради бързането се строи и върху терени с неизяснен статут. Според в. "Дейли телеграф" само в Марбея през последните 10 години от 80 хиляди нови жилища може да се окаже, че 30 хиляди са незаконни, а поне 4500 в близост до плажовете са застрашени от принудително събаряне. Местни юристи обаче твърдят, че чак дотам няма да се стигне, защото в испанския закон за защита на потребителите има клауза за "добросъвестност", т.е., щом собственикът си плаща данъците и всички документи при покупката са му били наред, властите ще преследват предприемача, защото нямат интерес да прогонват туристите (над 50 милиона души годишно) и да злепоставят страната. Въпреки това неправителствено сдружение за защита на засегнатите смята, че размерът на обезщетенията, които трябва да се изплатят от предприемачите на измамените купувачи само в Марбея, може да надхвърли 4.5 милиарда британски паунда.
През последните няколко години милиарди чисти и не съвсем чисти евро се изляха по испанските южни и югоизточни брегове. Операция "Оса", започната през миналото лято срещу руската мафия, бе първото доказателство, че международни криминални среди перат пари по испанското крайбрежие. Свидетелство за размаха на тази дейност бе фактът, че лидерът на престъпната мрежа - роденият в Грузия Захар Калачов, бе докаран в страната с военен транспортен самолет от Дубай поради опасения, че за да го спаси, групировката му е готова да отвлече граждански полет. Всякакви съмнения се изпариха с операцията "Бял кит", потвърдила връзката между наркотрафикантите и инвестирането в недвижима собственост. Според прокурора по екологични престъпления Антония Верчет над 20 от арестуваните през последните години наркотрафиканти притежават и собствени агенции за недвижими имоти. "Виждали сме това в Канкун (Мексико), Палм бийч (Калифорния) и Неапол (Италия)", обяснява Алехандра Гомес-Сеспедес, преподавател в Института по криминология в Малага.
За казуса "Марбея" се писа доста, но мнозина днес се питат дали главната фигура в скандала - шефът на градоустройството Хуан Антонио Рока, е бил кръстник на местната строителна мафия, или е само видимата част от една далеч по-голяма и тайна престъпна организация. Тепърва ще се види и дали Марбея не е само върхът на айсберга от корупция, затиснал целия испански бряг. Едва ли нарушилият над две хиляди пъти закона кмет на града Хесус Хил е единствената черна овца.
"Мисля, че Хил е започнал да подкупва партньорите си и с течение на времето е осъзнал, че ако сам се кандидатира за кмет и спечели, ще може да се защити още по-добре, като подкупва политици. Защото у нас вече не става дума за подкупване на политици, а за политици, които сами се предлагат и си обявяват цената", твърди Антонио Моралес, помощник-прокурор на Малага. "Те са създали местна полицейска част с всички нужни средства да защитава делата на мафията - те са извършвали контраразузнаване и са подслушвали телефони с цел да блокират разследванията на националната полиция", казва още Моралес. Според него нещата изобщо не са уталожени с десетките арести това лято. Мафията се е снишила или се е преместила другаде и мръсните пари ще продължат да се изливат поне докато не се отнемат изключителните права на общините да се разпореждат с градоустройството и строителните разрешителни. "Постановките на икономическата теория, че цените ще паднат, когато има изобилие от земя за строителство, тук не действат, защото на пазара играят "неестествени" фактори", обяснява Верчет.
Радикалните мерки срещу корупцията няма да са достатъчно ефективни, ако не са съчетани със сурови наказания за пране на пари. В момента в Испания присъдите са в рамките на половин година до 6 години затвор и по принцип прането на пари не се смята за сериозно престъпление и извършителите му рядко попадат зад решетките първия път, когато ги хванат. За измама или оторизиране на строително престъпление пък общински съветник е заплашен с 2 до 24 месеца затвор или глоба. През последните 12 месеца в акции срещу прането на пари са конфискувани над 4 милиарда евро, което е 100 пъти повече от цялата 2000 г. Зад тези резултати обаче се крие битката между министерствата на икономиката и на вътрешните работи кой да контролира данъчните власти. Твърде много и некоординирани са институциите, занимаващи се с тази борба. Критики се отправят и към централната банка, която през 2004 г. е изпратила до бюрото за борба с прането на пари едва 2400 сигнала (и само 1600 в преходната 2003.), докато в съседна Франция например за същото вече те са над 20 хиляди.
Експерти, цитирани от "Ел Паис", твърдят, че в Европа
Испания е най-атрактивната за пране на пари
Трудно е да се каже какъв е мащабът му, но показателен е случаят с банкнотите от 500 евро. По официални данни на финансовото министерство в страната са в обращение 100 милиона такива банкноти - една трета от всички, които са на пазара на ЕС. Испанците започнаха на шега да ги наричат бинладенки, защото били като Осама - всички говорят за тях, но никой не ги е виждал и не може да ги открие.
Това е тясно свързано с традиционно силната сива и черна икономика. Когато през 2002 г. Испания въведе еврото, много хора се поизмъчиха да пресмятат курса от 166 песети за 1 евро, но не бяха малко и онези с доста по-сериозен проблем - как да изкарат на светло трилиони песети, въртящи се в черната икономика, писа в. "Файненшъл таймс". По това време икономистите пресмятаха, че "невидимият" сектор възлиза на 60 млрд. евро, или 10% от БВП на страната. Четири години по-късно черната икономика се е удвоила по размер до 20% от БВП. За това особено допринася големият дял на туризма, строителството и услугите, където заради многобройните играчи лесно се укриват данъци "на дребно".
Безумието в строителството обаче стана възможно, след като бяха върнати на общините правата изцяло да се разпореждат със земите си и така бе възстановена система отпреди сто години, превърнала местните босове в тлъсти котараци, писа "Ел Паис". Не виждаме как това ще се промени без намеса на държавата, защото кой ще излезе да протестира по улиците и в съда - туристите или собствениците на ваканционни вили, идващи да се наслаждават на спокойствие, а не да водят битки? Със съжаление трябва да заключим, че бетонната оргия ще приключи, когато се свърши свободната земя.