Съвременното изкуство не започва и не свършва в Америка и с Анди Уорхол. Европа с цялото високомерие, в което обикновено я обвиняват, размахва пръст на това твърдение, изваждайки на показ своите майстори на модерната епоха. До 1 януари 2007 Музеят на модерното изкуство (МоМА) в Ню Йорк представя изложба, която обхваща еволюцията на европейските творци за периода от 1960 г. до днес. Eye on Europe: Prints, Books & Multiples/1960 to Now маркира основни арт постижения под формата на принт, книги и мултимедийни работи, сътворени за последните 45 години от по-малко известни имена.

Изложбата включва творбите на 118 автори и насочва вниманието към зараждането на нов тип чувствителност през 60-те години на миналия век, твърдят организаторите. Времената се менят. Започва да се стимулира другостта, да се провокират странни маниери, с които да се надвият наложените норми на жестовото абстрактно рисуване. Търсят се пътища за пробив на алтернативно изкуство, чрез което творците да представят по необичаен начин пъстротата на живота с вече познати изразни средства. Неизползвани до този момент материали и форми намират приложение в една абстрактна дискусия по проблемите на деня, на средата или дадено общество, ако не и континент.

Изложбата е разделена на шест тематични нива, които сами по себе си са щателно разследване на европейското настроение през годините. През 60-те години много творци се насочват към изразните средства на рекламата и масмедиите. Усилията им се съчетават в непроницаеми абстракции и фотографски изображения. Представители на групата на Mass Mediums са няколко британски и германски експериментатори като Ричард Хамилтън, Герхард Рихтер и Зигмар Полке. В Лондон Хамилтън прави колажи, вдъхновени от поп културата, като напластява снимки, взети от списания, опаковъчна хартия и комикси. В Германия Рихтер се възползва от възможността на техниката офсет и литографията да пресъздава имиджи с по-големи размери.

Той уголемява и манипулира вестникарски снимки до предел, че ясно да покаже неестествения точков състав на снимките в Elizabeth II (1966) и Girlfriends I (1967) на Полке. Впоследствие тези офсет работи са разпратени като брошури, рекламиращи изложбата им, били са разлепяни по улиците и инсталирани по стените на галерията. През началото на 70-те години се възражда силата на езика като средство за внушение. Нивото Language съчетава творби, които използват думи, текст и символи, както и извадки от личните дневници на артистите и книги, различими в изкуството на Кристиян Болтански, Хана Дарбовен и Ричард Лонг. В Studio International (1970) Дарбовен следи преминаването на времето, като използва числа, дати, музикални партитури и курсивно писмо. В третото тематично ниво Confrontations е отделено място за творби, повлияни от политическите катаклизми през 60-те, а също и за радикалното отношение към съдържанието и избора на материали в работата на Арман, американец от френски произход, и българина Кристо.

По време на майските протести в Париж през 1968 г. група анонимни артисти изработват дузина постери, които отразяват събитията от всеки изминал ден. Обединени в серията La Lutte Continue, работите са били разлепяни по улиците за общо съзерцание. С напредването на времето през 70-те и 80-те години се заражда ново движение, наречено неоекспресионизъм, което връща интереса към изкуството, експлоатиращо първичните двигателни сили - живот, смърт, идентичност и страх. Expressionist Impulse се фокусира върху традиционното създаване на принт и запомнящи имена там са Анселм Кифър и Нерман Нич. Сюрреалистичното виждане на австриеца Нич изглежда като една безразсъдна гротеска, пародираща първичните човешки импулси. В принта му O.M.Theater (1991) Нич налага архитектурен план, който наподобява лабиринт и е отпечатан върху спонтанно размазана свинска кръв.

В по-ново време тежестта на тематиката се трансформира в по-иронична абстракция, анимация и форми, лишени от естествените си пропорции. В Recent Projects деформираната природа на нещата е изразена в работите на Петер Коглер, които определено пораждат неудобство и притеснение. В Untitled (1992) Коглер представя огромен тапет, който гъмжи от наложени един върху друг компютърни имиджи на суперуголемени мравки. Шестото и последно ниво от изложбата е специално отделено на британски творци, чиито работи са групирани в два периода - 60-те и 90-те години. Популярни имена в British Focus са тези на Деймиън Хърст и Дейвид Хокни. Размивайки границите между живота и смъртта, Хърст е известен с монументалните си инсталации и витрини, в които като спиртосани са изложени туловищата на акула, крави и телета. В тази изложба той участва с In Spin, the Action of the World of Things (2002), принт с врязани кръгове, които той постига с помощта на въртяща се машина, конструирана от самия него. Саймън Патерсън пък представя Cosmic Wallpaper (2002), карта на небесни съзвездия, вплетени с историята на британската хевиметъл банда от 70-те Deep Purple.