Европейската комисия (ЕК) е започнала разследване около отпуснатите от австрийското правителство държавни гаранции в размер на 900 млн. евро, с които Виена се опита да спаси фалиралата по-късно "БАВАГ Пе Ес Ка" (BAWAG PSK), съобщава Ройтерс.

През май австрийският парламент гласува промени в законодателството на страната, за да подпомогне изпадналата в криза БАВАГ. Като условия за отпускането на гаранции властите поискаха продажбата на банката и в момента четирима кандидати наддават за нея. Близък до сделката източник разкри наскоро, че сред кандидат-купувачите са германската "Байерн Ел Би" и два американски фонда. Въпреки че всички те старателно крият колко точно са предложили, според анализатори БАВАГ ще бъде продадена за около 2.5 млрд. евро.

След финализирането на продажбата новият собственик на банката ще трябва да върне на държавата отпуснатите 900 млн. евро и да използва собствения си капитал, за да подкрепи капиталовата база на БАВАГ. Въпреки очакваното скорошно възстановяване на сумата Еврокомисията е решена да разследва дали с отпускането на гаранции австрийското правителство не е пристъпило закона. 

"Изпадналите в затруднение компании могат да се възползват от държавна подкрепа само при строго определени условия", коментира еврокомисарят по конкуренцията Нели Крус. По думите й задължение на комисията е да провери дали БАВАГ е отговаряла на тези условия. Ако се окаже, че гаранцията е отпусната неправомерно, има вероятност на БАВАГ да бъде наложено да я върне и да плати всички допълнителни разходи, възникнали при получаването й.  

Еврокомисията разрешава държавни помощи само ако е доказуемо, че ще бъдат използвани за преструктуриране, както и по изследователски проекти. Възможно е правителствата да отпускат пари и при заплаха от фалит, но те трябва да бъдат върнати до половин година.

Затрудненията на БАВАГ, които по-късно доведоха до един от най-скандалните банкрути, бяха причинени от фалита на американската брокерска къща "Рефко", донесъл на БАВАГ загуби от 1.3 млрд. долара. По-късно австрийската преса съобщи още, че от банката, която е четвъртата по големина в страната, са изчезнали около 600 млн. евро, а в криминалето беше открита и българска връзка. В скандала около фалита беше замесено и името на виенския предприемач Мартин Шлаф, бивш собственик на българския мобилен оператор "Мобилтел", а местни издания твърдяха, че с печалбите от компанията са били покривани загубите на банката.