Платено, но непито

Неизвестните около българската система за събиране на старата домакинска техника остават, макар че минаха три месеца от въвеждането на екотаксата, констатираха представители на бизнеса и браншови институции от ЕС на конференция за рециклирането на бракуваните уреди. Експертите бяха единодушни, че досегашният модел не е добър и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не трябва да се намесва в колективното събиране на отпадъците.
Според директивата за излязлата от употреба битова техника бизнесът трябва сам да се погрижи за оползотворяването й, заяви консултантът Уим Брюнс, работил за "Филипс" и други европейски компании за потребителска електроника.
МОСВ обаче забавя лицензирането на дружествата
които искат да поемат старите уреди, коментираха техни представители. Разрешение за такава дейност досега има само "Екобултех", при положение че още няколко организации са внесли в министерството подобни заявления. През дирекцията минаха документите на 4-5 компании, каза директорът на "Управление на отпадъците" в МОСВ Маринка Богданова, без да уточни къде точно се бавят заявленията.
Другият вариант пред фирмите е да плащат държавна такса на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което не се занимава със събиране на отпадъци, а финансира само екопроекти. Активност обаче няма и до момента за пари от ПУДООС се бори само един кандидат.
Докато чакаме лиценза си, нашите членове станаха клиенти на "Екобултех" или внасят държавна такса, съобщи Кирил Желязков, председател на борда на организацията "Елресурс". Само за октомври "Метро", която е една от компаниите учредители, е внесла в ПУДООС над 200 хил. лв., твърди Желязков. Сумата, платена от "Либхер" (Liebherr) за септември, е между 20 и 30 хил. лв., добави Димитър Вълков, мениджър продажби в компанията. Въведената екотакса пък увеличи цените на техниката за бита с около 10 на сто, припомниха от бранша.
Според Желязков срокът, в който екоминистърът Джевдет Чакъров трябва да се произнесе след внасянето на последните поискани документи, скоро трябва да изтече. "Елресурс" вече има над 100 подписани договора и обединява членове на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Българската асоциация за информационни технологии и други браншови организации. Подобно разрешително чака и "Екобулпак", която в момента работи по разделното събиране на опаковки. В момента и българският клон на европейската асоциация на производителите на домакински уреди CECED също се готви да създаде своя колективна схема.
Бизнесът е единодушен, че
държавната такса не отговаря на разходите
за оползотворяването на уредите. Най-ниската тарифа в България е 0.18 лв., или колкото е в Белгия.
По думите на Маринка Богданова от МОСВ продуктова такса трябва да плащат само компаниите, които не участват в колективни системи или индивидуално не се грижат за събиране на старите уреди, или пък които след годишния доклад се окаже, че не са си свършили работата. Държавната такса трябва да стимулира бизнеса да се погрижи за техниката, която пуска на пазара, и играе ролята на санкция за тези, които не го правят. У нас обаче голяма част от компаниите плащат тази такса, с което "изкупват" задълженията си да оползотворяват уредите.
Според изпълнителния директор на единствената лицензирана организация "Екобултех" Галина Чернаева при тях членуват около 400 фирми с пазарен дял приблизително 60 на сто. Компанията има над 15 пункта за стари уреди в страната. Освен че разчитат на хората сами да занесат бракуваните уреди там, "Екобултех" сключва договори с големите вериги, за да направят събирателни пунктове в магазините им, добави Чернаева. Следим дали ведомства не подменят техниката си, за да вземем старата, макар че е спорно дали това се смята за събрани уреди от бита, каза още тя. Тарифата на "Екобултех" е 55% от държавната.
Европейският опит
За да оптимизираме цената на оползотворяването, всяка година провеждаме търгове за фирми, които ще транспортират и рециклират старите уреди, обясни Золтан Тот от унгарската организация "Електрокоорд" (ElectroCoord), която има 80% пазарен дял. По същия начин работи и "Рекупел" (Recupel), която покрива белгийския пазар.
В Европа големите вериги, когато предлагат доставка по домовете, събират ненужните уреди от собствениците, беше казано на конференцията. Магазините пък приемат старата техника от клиентите си.