Пет месеца преди да стане известно кой ще наследи Жак Ширак, основните претенденти за Елисейския дворец вече са налице. След като социалистите номинираха Сеголен Роаял, миналата седмица започна да се изяснява картината и в останалата част от спектъра. Главният претендент на десницата, шефът на Съюза за народно движение Никола Саркози, обяви официално кандидатурата си в четвъртък. Въпреки че се знаеше поне от три години, че у него гори президентско желание, екипът му се опита да създаде събитие с "ексклузивно" интервю, озаглавено "Да, кандидат съм!", за... цялата преса (60 издания, над 18 милиона потенциални читатели) и с гостуването му в голяма, продължила три часа политическа емисия на водещия обществен телевизионен канал Франс 2.

Тази медийна офанзива целеше да го покаже по-близък до обикновените хора и всекидневните им грижи. Освен журналисти и коментатори въпросите му задаваха и шофьорка, чийто автобус е бил нападнат неотдавна в предградията, шеф на малка фирма, самотна майка на три деца с много нисък доход. Това трябваше да позволи на Саркози да изложи вижданията и идеите си в посоките, които най-вече вълнуват сънародниците му: сигурността, покупателната способност, образованието. На оценката му и предложенията му в тези области, както и на новият му лозунг за "Спокойно скъсване" (с минало и настояще) обаче се придава известен шизофреничен оттенък, като се има предвид, че той бе номер две в правителството през последните пет години като вътрешен или финансов министър. "Скъсването" пък е термин, който Саркози упорито налага от известно време насам, за да открои идеите си и да се противопостави на опозицията в неговия лагер. Прилагателното "спокойно" парадоксално е заимствано от предизборен лозунг на Франсоа Митеран и цели не само да омекоти рязкото "скъсване", но и да му придаде облик на улегнал и помъдрял държавник.

А политически предизвикателства - от страна на съперниците, но и вътрешнопартийни - няма да липсват на Саркози през идните месеци. Макар и той да успя да овладее управляващата дясноцентристка коалиция, като пое и затвърди ръководството на Съюза за народно движение, иронията е, че този му успех сред редовите членове започна сериозно да плаши видни фигури на десницата. Те се опасяват, че ако спечели, той няма да е склонен да дели огромната власт, която ще получи. Огромна, защото Никола Саркози не само чертае "модерно" президентство, промени в стила и засилване пълномощията на поста, за да поеме де факто и част от досегашните прерогативи на премиера, но и възнамерява да остане и начело на партията по примера на Блеър.

На Саркози никак не му се иска да напусне партията, защото добре знае как успя да я използва срещу Ширак. Уплашени за евентуалната им съдба, ако той спечели, т.нар. барони на голизма се мобилизират и правят опит ако не да му отнемат номинацията, то поне да го спънат по прекалено гладкия му път. И те като че ли съсредоточават надеждите си около една "баронеса" - пазителка на пламъка на идеите на генерал Де Гол - министърката на отбраната Мишел Алио-Мари. Тя е с най-реални шансове да затрудни партийния лидер, макар и вътрешнопартийната й подкрепа да се колебае под 20%. Предимствата й са, че е жена и може да се изправи срещу Роаял, а и компетентността и успешната равносметка от петте й години начело на трудно силово министерство. Алио-Мари заяви в четвъртък, че ще обяви официално кандидатурата си в средата на декември. Но тя не си прави илюзии за изхода от битката. А той изглежда толкова предрешен, че Кристин Бутан, друга евентуална кандидатка от консервативното крило на Съюза за народно движение, обяви в събота, че се отказва от надпреварата, за да предотврати раздробяване на своя лагер.

Също в събота обаче пред Никола Саркози официално са изправи друг съперник, центристът Франсоа Байру. Досега движението му, създадено от Валери Жискар д’Естен, редовно, поне на втори тур, се присъединяваше към десницата и те често управляваха в коалиции. Но сега той смята, че е дошъл моментът за истински независим център, в който казва, че иска да съчетае таланти и отляво, и отдясно.

Така пейзажът за надпреварата за Елисейския дворец добива все по-ясни контури.