Собствениците на 96 мандри от цялата страна решиха да въведат целогодишни цени на суровината, за да избегнат сривовете през зимните периоди, когато количествата намаляват и фермерите рязко увеличават цената на млякото. Решението беше взето на проведеното в Разград заседание на Националната асоциация на млекопреработвателите, в която членуват по-малките млекопреработватели.

Браншовиците признаха най-сетне собствената си вина за проблемите в животновъдството, предизвикани от нежеланието им да се откажат от сезонните цени при изкупуването. "С плаващите разценки пречим на планирането както в производството, така и в преработването на млякото", заяви шефът на асоциацията Михаил Тачев. Членовете на организацията се обединиха около идеята от следващата година да въведат годишните договори с доставчиците. Те обаче не стигнаха до общо решение за цената поради драстичните разлики в плащанията от мандрите в Северна и Южна България. В Силистра, Разград и Търговище например фирмите купуват кравето мляко по 30-40 ст. за литър, а от другата страна на Балкана цените варират между 50-60 ст. Не се постигна съгласие и за въвеждането на минимални цени на кравето сирене.

Месец преди влизането на България в Европейския съюз (ЕС) дребните предприемачи решиха да търсят общи решения за преодоляване на проблема със суровинната криза. Според преработвателите в страната се произвежда достатъчно мляко, но 70% от него се събира от млекосъбирателни пунктове без достатъчен санитарен контрол. На среща с членовете на парламентарната комисия по земеделие тази седмица Михаил Тачев ще поиска държавата по-активно да подпомага животновъдния сектор. Собственици на млекопреработвателни предприятия призоваха колегите си да инвестират в собствени мрежи за изкупуване на суровината. Така ще премахнем прекупвачите по веригата и ще си гарантираме качеството на доставките, заявиха мандраджии от Исперих.

Асоциацията реши още да поддържа собствена информационна система за моментната картина на добива на суровина в цялата страна, която да предоставя на своите членове. Според законодателството подобен регистър ще се води и от Националния млечен борд, но фермерите поискаха да бъдат освободени от такси за членството в него. В същото време преработвателите в Южна България вече учредиха млечния си борд и започват преговори за създаване на собствена лаборатория за проверка на суровината и млечните продукти.

По регистрите на Националната ветеринарномедицинска служба в страната работят 207 мандри, повече от половината от които са малки предприятия. Големите в бранша, които през последните години инвестираха значителни средства в модернизация, отдавна въведоха единни цени при изкупуването на суровината и си осигуриха постоянни доставки. В момента те активно работят по определянето на млечните квоти, които фермерите трябва да получат до април 2007 г. Целта на националния борд е да обедини компаниите в бранша, които сами трябва да поемат контрола и организацията в условията след влизането на страната в Европейския съюз.