----

Кофата за боклук на японците не е като тази на българите. Както и отпадъците на едни българи не са като отпадъците на други. Тази азбучна истина не бива да се забравя, когато се планира как да се обработва и рециклира. Значение има за кой континент става дума, какъв е начинът на живот, финансовите възможности на потребителите и т.н.

В Европа например едно средно домакинство всеки ден изхвърля по един килограм отпадък на член на семейството. В някои от най-развитите държави по света този обем е още по-голям. На другия полюс са развиващите се страни, където особено в селските райони почти всички домакински отпадъци могат да се компостират. За сметка на това в развитите държави делът на годните за компостиране боклуци бързо намалява и сега е някъде около една трета от целия обем на изхвърляното. Във Франция например опаковките съставляват половината от всички отпадъци на домакинствата и делът им стабилно нараства.

на стоките, но и надробяваме опакованото на все по-малки разфасовки, изискващи на свой ред още повече опаковъчен материал. Само един пример - еднократните дози разтворимо кафе се нуждаят от десет пъти повече опаковки, отколкото една от 250 грама.

Опаковките са проблем не само като тегло, но и като обем на боклука. Те са се превърнали в неизменна част от световната търговия - преди половин век повечето неща, които се потребяваха, бяха произвеждани наблизо и не се нуждаеха от кой знае какво опаковане. Днес дори основни стоки като питейната вода може да обиколят половината планета, преди да стигнат до вашия магазин. Канада например има огромно изобилие от вода, но я изнася основно за САЩ и внася за собствени нужди от... Франция.

Опаковките са се превърнали в огромен сектор от икономиката със свои бранд имена и потребителски нагласи, ползващи от производители на хартия до печатари и дизайнерски студия. Самото производство на опаковки създава отпадъци, но и крайният продукт е нещо с изключително дълъг живот. Да вземем една торбичка за пазаруване - тя се "ражда" за една секунда, ползвате я не повече от 20 минути, а разпадането й отнема между 100 и 400 години. Сега си помислете, че в света годишно се произвеждат поне 500 трилиона торбички, което прави по 16 хиляди всяка секунда. Само във Франция за такива торбички отиват по 60 хиляди тона пластмаси. Понеже пластмасите се произвеждат основно от петролни продукти, съответно замърсяване идва и по тази линия. Докладът на ЮНЕП - екоорганизацията на ООН, представящ тези факти, посочва, че в бившия комунистически блок, и особено в бившия СССР, хората са далеч от съзнанието да не прекаляват с еднократните торбички. Този район на нарастващи комерсиални нагласи бързо е забравил времената на комунизма, когато торбичка с отпечатана западна реклама се переше и ползваше по няколко пъти, припомня докладът.

Според "Резидуа" (Residua), британска компания за обработка на твърди отпадъци, около

При това става дума за различни видове пластмаси, поради което и периодът на разпада им в природата е различно дълъг.

Растящ дял от градските отпадъци представляват електроуредите и електрониката. Техният обем непрекъснато се увеличава и днес е около 4% от всичко, което се изхвърля в Европейския съюз. В САЩ между 14 и 20 милиона компютъра се изхвърлят всяка година като остарели. В световен мащаб през 2004 г. бройката достига 183 милиона, или увеличение с 11.6% спрямо предходната година. През миналата година са произведени 825 милиона мобилни телефона при 707 милиона през 2004 г.

Като цяло в развитите държави хората задържат един компютър средно за около две години, а мобилните си телефони сменят още по-често. Растящата вълна от е-боклук включва още лаптоп и ноутбук компютри, телевизори, радиоапарати, DVD и видеоплеъри, което идва да каже, че потокът се захранва от нови продукти и няма да пресъхне скоро. В Европа е-боклукът се увеличава с 3 до 5% годишно, почти три пъти по-бързо от растежа на отпадъците като цяло. В света е-боклукът съставлява в момента 5% от целия твърд отпадък, произвеждан от човечеството. Дневник