На 1 януари Словения въведе еврото. Така страната стана първата от десетте нови страни в ЕС, която покри строгите икономически изисквания, за да въведе единната европейска валута. Словения е 13-ата държава в Евросъюза, в която еврото е официална валута. Влизането на Любляна в еврозоната обаче предизвика смесени реакции, посочва "Икономист". Фиксираните лихви изглежда няма да създадат проблеми за страната, тъй като де факто словенският толар беше обвързван към еврото от две години. Рисковете от инфлацията ще бъдат по-трудно предвидими, но пък ще бъдат следени със засилен интерес от онези държави, които планират да влязат в еврозоната.

За словенския кабинет е въпрос на престиж фактът, че страната ще поеме председателството на ЕС през 2008 г., вече влязла в еврозоната. Словения изпревари дори Чехия, Полша и Словакия. Според премиера на страната Янез Янша това е най-голямото постижение от присъединяването й през 2004 г. Според изследване на ЕС две трети от словенците са щастливи от този факт. Има обаче и такива, които остават сантиментални към толара, който е официална валута от 1991 г., когато Словения стана независима държава. Години наред проучванията показваха, че словенците вярват в толара повече от която и да било друга институция, включително правителството и църквата.

В момент, в който Словения е в еуфорията на приемането на единната европейска валута Европа е раздвоена. Двамата водещи кандидати за президентския пост във Франция Никола Саркози и Сеголен Роаял изказаха недоволство срещу строгата монетарна политика на Европейската централна банка. Според тях лихвите в еврозоната са прекалено високи. Според проучване на френската изследователска група TNS-Soffres броят на онези, които виждат членството в еврозоната като негативно, се е увеличил до 52% от 45 на сто през 2003 г. В Италия някои политици се застъпиха за еврото, а в Германия 58% от жителите предпочитат марката. В тези страни има все още прекалено слаби доказателства за това, че еврото стимулира икономическия ръст. Неспособността да се контролират постоянно изменящите се бюджетни правила провали стремежа на евроблока да развива финансовата стабилност.

В много страни - членки на ЕС, както и в Словения властва презумпцията, че закръглянето на цените в евро може да доведе до поскъпване на стоките и услугите. Сдружението на потребителите в Словения публикува дори черен списък на търговците и услугите, чиито цени са повишени. Така в магазините картофите са поскъпнали с 54%, цените на някои пощенски услуги и паркирането в центъра на Любляна са удвоени. Премиерът Янша заяви, че ръстът на цените "е по-малък от която и да било друга страна", преминала към еврото. Притесненията за увеличение на цените обаче не идва от статистиката. Годишната инфлация в страните от еврозоната стигна 2.2% през 2002 г., когато еврото влезе в употреба за пръв път. Година по-рано инфлацията беше от 2.5 на сто. Предимствата от приемането на еврото са неоспорими - ниски разходи за междубанковите преводи, улесняване на международната търговия и процесите на икономическата интеграция, както и по-малко рискове за икономиката, причинени от външни фактори. При всички случаи обаче членството в еврозоната създава редица потенциални проблеми, които възникват поради фиксираните лихви, както и от валутната политика "един размер за всички".

За Словения въпросът с лихвите не е толкова страшен. През 2004 г. страната влезе в европейския валутен механизъм ERM II, който за две години трябва да подготви страните за влизането им в еврозоната. При Словения обаче евентуален проблем може да дойде отдругаде. Докато за някои икономики като тази на Италия лихвите на ЕЦБ са прекалено високи и действат като спирачка за развитието й, за Словения те ще бъдат прекалено ниски, за да запазят цените стабилни. Това се дължи на факта, че ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е близо два пъти по-нисък от този на останалите страни, използващи еврото. Словения е единствената от 10-те нови страни членки на ЕС от 2004 г., която изпълни строгите икономически условия за присъединяването към еврозоната. Годишната инфлация в страната е 1.9% и тя е по-ниска от тази в Германия. През миналата година Словения е постигнала икономически ръст от 4%, докато средният за ЕС е 1.4%. Неконтролираният дефицит и високата инфлация принудиха останалите 9 нови страни - членки на ЕС, да изчакат с въвеждането на еврото.

През последните две години основният лихвен процент в Словения се движеше около 75-100 базисни пункта над този на ЕЦБ. През 2006 г. обаче разликата беше стопена, след като Европейската централна банка продължи да вдига лихвите, а тази на Словения ги понижаваше, като през декември лихвите в страната стигнаха 2.5% срещу 3.5% на ЕЦБ.

В по-дългосрочен план за Словения съществува инфлационен риск, ако ЕЦБ разхлаби желязната си хватка, дори и лихвите да останат на сегашните си нива. Според прогнозите на "Икономист интелиджънс юнит" обаче европейската финансова институция ще продължи с увеличението на лихвите още през първата половина на 2007 г. В противен случай словенският кабинет ще трябва да предприеме мерки, за да се предпази от прегряване на икономиката. Досега лихвите се съобразяваха с поведението на ЕЦБ, така че бизнесът е подготвен за промените. Ето защо на този етап няма опасност от скок на кредитния ръст в Словения. Кабинетът обещава, че злоупотребите ще бъдат намалени до миниум, както и ще има строги санкции за нарушителите. Още от март миналата година търговците на дребно бяха задължени да посочват цените както в толари, така и в евро. Еврото и словенският толар ще се използват паралелно само 14 дни и от 15 януари еврото става единствената валута в страната. Още повече че бързо развиващите се икономики от прехода са значително по-податливи на инфлацията от тези на Запада.

Всички нови страни - членки на ЕС, които се присъединиха през 2004 г., а така също и новите попълнения - България и Румъния, са задължени да влязат в еврозоната едва когато са напълно готови. При липсата на краен срок обаче повечето страни като че ли не са толкова мотивирани. Някои отложиха евентуалното влизане в еврозоната, а други просто се провалиха на изпита. Ето защо успехът на Словения ще бъде изучаван с огромен интерес особено от страните от бившия социалистически блок. "Подвигът" на Словения на фронта с борбата срещу инфлацията едва ли ще бъде достатъчен пример за източноевропейските икономики, но със сигурност Чехия, Унгария и Полша има какво да научат от бившата югославска република.