Последната седмица станахме свидетели на първия официален анонс от страна на министъра на финансите - отлагане на заявената от страната цел за влизането в Европейския валутен съюз (ЕВС) през 2010 г. Засега само с две години, но причините, довели да охлаждане на правителствения оптимизъм, тепърва ще бъдат предмет на анализ - трудно е да се подозира финансовия министър в импровизации върху тема със сериозни политически и икономически последствия.

Анализаторите побързаха да намерят причината в ахилесовата ни пета по отношение на Маастрихстките критерии - инфлацията и ръста на цените. Действително официално заложената и представена в Брюксел прогнозна инфлация за 2009 г. - най-важната за оценка за ЕВС,  е 3 процента. Днес тази цел изглежда мираж. Референтната ставка по този критерий  (средната за трите страни с най-ниска инфлация плюс 1.5 процент толеранс) за 2006 г. беше 2.8 процента. Постижение би било след три години да удържим ръста на цените на равнището на миналата година.

Инфлацията обаче  далеч не е единственият, а възможно и не най-сложният за решаване ребус преди въвеждането на еврото у нас. Силното пристрастяване на отделни министри към "европейско" инвестиционно харчене в края на годината, особено визионерските разходи в енергетиката - преди всичко АЕЦ "Белене" и харизания милиард на "Газпром", в съчетание с разтегления график, нарастване на цените във връзка с форматирането им по европазарните стандарти, римейкът на автомагистрала "Тракия" с нови "силни" в допълнение към повишените разходи на фирмите, за да "оцелеят" на европазарите, не оставят поле за надежда.

Опитите за регулиране на цени и административни въздействия са както неефективни, така и некоректни. В действителност именно въведените от правителството промени "в името на ЕС и "Газпром" върху структуроопределящи стоки и услуги отвориха "сезона на надпреварата с цените". Малка част от тези повишения са безалтернативни, неизбежни или неподлежащи на омекотяване. На този фон да се призовават компаниите и гражданите към пост и въздържание е, меко казано, некоректно. Пазарите, особено отворените, реагират не на емоции, а на интерес.

По-високите цени на електричеството, на природния газ и на парното се отразяват не само по веригата за добавяне на стойност с тяхно участие. Цените растат и защото потребители от други съседни страни от ЕС бързат да се възползват от по-евтини стоки у нас, както ние бихме могли да потърсим по-евтиния вариант в Гърция или Румъния, ако го намерим. Допълнителното търсене натиска цените нагоре, особено когато става въпрос за стоки и услуги със значителен вносен компонент. При интеграцията на икономики с по-нисък БВП и жизнено равнище синхронизацията на цените изпреварва синхронизацията на доходите. Така дори при високи темпове на нарастване на БВП и на доходите е възможно да се увеличава изоставането ни в жизнените стандарти, особено ако се приложи по-високо стойностна и технологична потребителска кошница и аршинът на структурата на богатството и спестяванията в ЕС.

Повишаването на цените отразява малко фактори от сферата на формална икономическа логика, но много психология както на производители, така и на потребители. Всеки се стреми да се застрахова от рискове от възможни несолидарни действия на другите агенти - публичните институции, на фирмите и гражданите. Противодействието срещу егоцентризма е в максимална откритост, прозрачност и информираност. Хората по-добре оптимизират своите действия и избор, когато сами разполагат с нужната информация и достъп до мрежови ресурси.

Има и други подводни камъни. Наблюдава се силна инерция в мисленето за неизбежността от въвеждане на еврото, след като в договора за присъединяване фигурира автоматичното право и задължение да влезем в ЕВС. Подвеждащото в случая, че България прекалено дълго поддържа с административни средства готовност за изпълнение на редица Маастрихтски критерии без оглед на текущите баланси на развитието - по равнището на правителствения дълг (за сметка на публичните инвестиции в инфраструктура), на бюджетния дефицит (за сметка на данъкоплатеца), на фиксирано преди 10 години съотношение на валутен курс спрямо еврото (за сметка на свръхнадценяване на националната валута).

Проблемите няма да се "смалят" и след участието в междинния обменен механизъм ERM II и меренето на температура чрез докладите за готовност от страна на ЕК и на ЕЦБ, които ще се правят най-малко веднъж на две години. Не трябва да се забравя, че при решението за присъединяването към еврото от отделна страна вземат участие всички страни - членки на ЕС, независимо дали са членки на ЕВС, което на практика изключва преки пътища или снизходителност, каквато ЕС прояви при приема на редица страни от най-новите вълни на присъединяване.

Първоначално обявените планове на България за двегодишно участие в "преддверието" на ЕВС - обменно-валутния механизъм ЕRM II, бяха за началото, после за края на 2007 г. Румъния прие много по-реалистичния план за въвеждане на ERM механизма в периода 2010-2012 г., което вероятно ще бъде и реалистичната опция за България.

Въпросът за равнището на фиксиране на валутния курс на еврото към лева към момента на въвеждане на европейската валута далеч не е предрешен, още по-малко елементарен. Това, че сами сме фиксирали курса преди десет години, няма никакво значение. Нито ЕК, нито Европейската централна банка имат задължение да се съобразяват с наши национални решения. Този курс трябва да бъде защитен или доказан пред ЕК и ЕЦБ не чрез теория, а чрез реални индикатори на паритет на конкурентоспособност на икономиката, производителите и потребителте. Не е тайна, че след въвеждането на валутния борд се натрупа значително надценяване на българския лев, което трудно може да бъде пренебрегнато с чисто политически мотиви.

Макар че формално не фигурира сред Маастрихтските критерии, при доказване на съотношението на валутите ще се отчитат редица хронични слабости от структурен характер на родната икономика, сред които "блестят" с устойчивото си присъствие рекордните дефицити във външната търговия и по текущата сметка. Прогнозите за близките няколко години не са оптимистични, особено по отношение на износа към ЕС и вноса от Русия. Ниската конкурентоспособност ще се отрази негативно върху експортните ни позиции. За съжаление не успяхме да развием извъневропейските направления, включително насрещните ползи по сделките с Русия, за да предложим на нашия бизнес компенсаторски възможности в най-тежкия начален период на еврочленството.

Само наивници могат да "компенсират" платежен дефицит с преки чуждестранни инвестиции, които се превръщат в потребителски кредити. Крайната цел на тези кредити е обслужването на нарастващия внос на стоки и услуги с краен ефект износа на стойност. Пазарът на недвижимостите е наркотик, чийто махмурлук е един от най-болезнените.

Поддържането на постоянно високи платежни дефицити крие рискове за  дългосрочна устойчивост на външното финансиране. Exit стратегиите на повечето инвеститори предполагат къс срок за затваряне на местни позиции, а дупки в дългосрочните баланси трудно се попълват с финансиране с кратък хоризонт.

Пазарът на труда е друг важен критерий за оценка преди въвеждане на единната европейска валута. Макар да се измерва конкретно безработицата, която като критерий е възможно да изпълним най-вече поради отварянето на европейските трудови пазари и временната заетост - остават критично пренебрегнати и решени проблемите с вътрешната мобилност на работната сила - регионална и междуотраслова. Да не говорим за острия дефицит на квалификация и кадри в растежни сектори на икономиката. България на практика няма имиграционна политика, а без нея е невъзможно да управляваме в своя изгода интеграцията на трудовия ни пазар с външните.

Критериите за влизането в европейската валутна система не са само юридически или икономически. Все по-голямо значение се отдава на обществената подкрепа на еврото, която съвсем не е по подразбиране. Изследване на Евробарометър, направено преди година в новите кандидатки за ЕВС, показва преобладаване на мнението за отлагане на замяната на националната валута с еврото. Само в Словения единната европейска валута се е ползвала с подкрепата над 50% от населението, като Словения и Унгария са единствените страни, в които привържениците са повече от противниците на еврото. У нас темата за евроизацията се поддържа главно на експертно равнище, а общественият дебат дори не е започвал. При приемането в ЕВС не съществува опцията за компенсация на текущ дефицит на политика с предпазна клауза - възможностите са или във или извън еврозоната. Изключително подценена е вероятността от популистки упражнения по темата, които ще замъглят трезвия поглед, реалните рискове и възможности.

Спорна е безспорността на интерпретациите за критерия за правителствения дълг към БВП, който трябва да бъде под 60%. Равнищата у нас в продължение на години са неизменна "гордост", но темата има двойно дъно. Външният дълг на страната продължава да расте с темпове, които надвишават ръста на брутния вътрешен продукт. Макар че частният сектор е отговорен за тази динамика, продължава порочната практика чрез излишък в държавния бюджет да се покриват рискове на външните инвеститори.

Твърде повърхностно е приемането, че нямаме проблем и с критерия за конвергенцията на лихвените равнища. Според Маастрихстките критерии дългосрочните лихвени равнища трябва да са максимум 2% по-високи от тези в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация. На практика става дума не за основния лихвен процент, определен от средната годишна доходност на тримесечните ДЦК, а за лихвени проценти по дългосрочни  (десегодишни) държавни облигации, които заемат важно място на капиталовите пазари. Лихвените проценти по ДЦК на практика не играят никаква роля при определяне на лихвите на българския капиталов пазар. В Естония, която няма държавни облигации с десетгодишен падеж поради ниските равнища на правителствените дългове (каквато е ситуацията с България), при оценката за конвергенция на лихвените проценти се прилагат лихвите по заеми на домакинства с петгодишен срок. С други думи, вземат се реалните пазарни индикатори, а не референтни числа без отношение към реалните параметри на капиталовите пазари. 

Към момента разминаването между Маастрихсткия критерий и лихвените равнища по 5-годишни кредити за домакинства у нас е в най-добрия случай 5 процента. В банкерските среди е достатъчно разпространено мнението, че е по-добре по-високи лихви и печалби, с което да се привлича външен ресурс, отколкото да се конвергират кредитния пазар с този в еврозоната.

Ето защо пътят към по-ниските лихви, съответно по-високият растеж и по-високите доходи у нас, задължително минава през извеждането на членството в ЕВС като водещ национален приоритет, в това число и охлаждане на инвестиционните страсти, и строга фискална дисциплина.

Изложеното по-горе налага час по-скоро на равнище правителство и парламент да бъде приета стратегия и план за действие по приемането на България в европейската валутна система, които след влизането ни в ЕС следва да се превърнат в следващия управленски и обществен ориентир. Колкото по-скоро, толкова по-добре.