Чаровна усмивка, секси излъчване, щипка заигравка с медиите, неуморни изяви, поръсени с много обещания към електората, и всичко това обилно гарнирано с амбиция. Дали рецептата, която забърква с ожесточен педантизъм Сеголен Роаял, ще се окаже достатъчно вкусна и ще изкуши французите да я превърнат в първата жена - господар на Елисейския дворец, ще стане ясно след по-малко от два месеца.

На 22 април във Франция ще се проведе първият тур на президентските избори, които ще сложат край на "епохата Ширак". След дългото управление на личности като Франсоа Митеран и Жак Ширак като че ли на Франция й е трудно да си намери достоен наследник от техния ранг. Големите политически дебати отстъпиха място на мощно налагани през медиите образи. Именно в този контекст изгря и звездата на сегашната двойка претенденти за поста бъдещ президент на една от най-големите световни сили. Вътрешният министър и лидер на дясната управляваща партия Никола Саркози и социалистката Сеголен Роаял не слизат от страниците на вестници и списания и са вечното присъствие в телевизионните предавания. Изборът, който те предлагат на французите, може да бъде сведен до избор между силния с често крайни убеждения мачо и амбициозната, но стремяща се да набляга върху мекотата на майка на четири деца.

Парадоксът в случая е, че Мари-Сеголен Роаял успя да яхне вълната на симпатията на избирателите именно с подчертано женствения си имидж, рязко контрастиращ с мачистката политическа реалност във Франция. В страна, в която жените са допуснати да гласуват за първи път едва през 1945 г., дама е избрана за кмет чак през 1989 г., а в 577-местния парламент има едва 71 депутатки, Роаял си е поставила за цел да надвие мъжкия свят с чисто женски прийоми. Въпреки това според нейни приближени през годините сегашният образ, който тя се опитва да наложи силно се различава от нейната истинска същност.

Откакто във Франция излезе книгата на двама известни журналисти "Сеголен Роаял - дамата с две лица", все по-често се намират хора, които да разказват колко различна в действителност е истинската Сеголен. Може би най-обобщаващо е определението, което даде за нея преди време бившият премиер Жан-Пиер Рафарен -

Бивша сътрудничка на Роаял, преминала в редиците на десните, също публикува книга, в която описа претендента за президент като стисната, капризна, изключително амбициозна, пробивна и високомерна жена. Според други пък тя няма нищо общо с усмихнатия и лъчезарен образ, който показва пред медиите, тъй като в действителност е "заядлива, дори агресивна", както разказва Клодин Мари-Мен, която в началото на 80-те е работила заедно с нея. Пресата често припомня станалия прословут случай от началото на кампанията, когато тя си изпусна нервите и изключително остро отговори на журналист. След това беше принудена да му се обажда по телефона и да му се извинява.

Въпреки подобни разкрития, които излизат постоянно във френските медии, Сеголен Роаял продължава упорито да гради имидж на мека, отстъпчива и женствена. За целта тя не пести усилията си, като дори и за обикновения избирател беше очевидно преобразяването, което претърпя, преди да се впусне в предизборната кампания. Пресата пък се интересува много повече от високите й токчета, деколтето на блузите й, снимките й по бански костюм и слуховете за пластичната операция, която си е направила, отколкото от визията й за бъдещето на страната. Причината за това според нейните опоненти обаче е, че такава всъщност липсва.

и дълго време беше обвинявана в липса на идеи и ясна стратегия. В средата на този месец тя най-накрая обяви своята програма. Основните акценти са увеличаване на най-ниските пенсии с 5%, нарастване на минималния доход на 1500 евро и затвърждаване на 35-часовата работна седмица в страната. Тогава тя се опита и да изчисти част от критиките, които често са й отправяни по отношение на визията й за външната политика, която Париж трябва да води. Именно дипломатическата част от управленческата й концепция е подлагана и на най-сериозни критики и е плод на някои от най-големите гафове на Роаял. Грешките, които направи в последно време, й отнеха ценни 5% от одобрението на французите и позволиха на основния й претендент - вътрешния министър Никола Саркози, да дръпне напред в социологическите сондажи. Дори и след оповестяването на програмата й обаче анализатори бяха категорични, че 53-годишната Сеголен се е опитала да даде на всекиму по нещо, като обаче за пореден път направи опит да се измъкне от категорична позиция по някои от най-парливите въпроси. С това поведение тя за пореден път показа, че се стреми да избягва конфликтите на всяка цена в преследването на голямата си амбиция - да стане първата жена - президент на Франция.

Въпреки тази си амбиция тя си навлече гнева на много от съпратийците си, които я обвиниха, че не е достатъчно лявоориентирана. Много от лидерите на социалистическата партия все още не могат да й простят

и да бъде номинирана за кандидат-президента на левицата. Тя успя да се справи с далеч по-опитни политици като Доминик Строс-Кан и Лоран Фабиюс, които бяха другите кандидати на социалистическата партия. Двамата я обвиняваха в липса на опит в голямата политика. Причината е, че Роаял е била три пъти министър - на околната среда, началното и средното образование и семейството и децата, но никога не е държала някое решаващо за политиката на страната портфолио като Строс-Кан и Фабиюс. Двамата са дългогодишни лидери на социалистическата партия и са отговаряли в различни правителства за икономиката и финансите. Строс-Кан подготви включването на Франция в еврозоната, а експремиерът Фабиюс изигра важна роля в провалилия се френски референдум за европейската конституция.

Най-големият плюс и същевременно най-уязвимото място на Сеголен обаче се оказва нейният партньор - от повече от 30 години тя живее на семейни начала с настоящия лидер на социалистическата партия Франсоа Оланд, с когото имат 4 деца. Нейният говорител между другото беше отстранен, след като в интервю определи Оланд като "единствения недостатък" на Роаял. В началото на предизборната кампания името на социалистическия лидер също беше спрягано като евентуален претендент за президентското място, но впоследствие той отстъпи на заден план. Това стана повод за множество саркастични материали и карикатури в пресата, изобразяващи най-често Оланд като домакинята в къщата с метла и престилка, а Роаял - обличаща костюмите от гардероба му например. Нейният претендент Лоран Фабиюс дори си позволи твърде лични нападки по неин адрес, като я попита чрез медиите кой ще се грижи за децата й, ако стане президент. С това си изявление, което прерасна в истински скандал във Франция, обаче той само й помогна, като й спечели симпатиите на много от избирателите, уморени от мачисткия дух на френската политика.

Днес това се обръща на 180 градуса. Роаял се обърна за

- същите, които победи в предварителните избори, писа тези дни "Файненшъл таймс". Според депутата социалист Жан-Кристоф Камбаделе тя ще покани във финалния си екип Строс-Кан и Фабиюс, защото кампанията й куца, а все още те имат значителен брой традиционни последователи. С този силов, но и отчаян ход тя се опитва да повтори триумфа на Митеран от 1981 г., когато партията наистина имаше един безспорен кандидат за президент. Тя обаче рискува доста с подобен завой, защото спечели през ноември номинацията именно защото се представяше като нещо свежо и различно от партийната йерархия и върхушка на социалистите, пише още "Файненшъл таймс". Роаял се опитва да върне времето назад, критикува я и министър Брес Ортефьо, подкрепяща Саркози. Според нея привличането на имена като бившия премиер Лионел Жоспен е губеща кауза, защото това са хора с компрометирани идеи и изгубили през 2002 г. срамно от националиста Жан-Мари льо Пен.

Със своята твърдост и непоколебимост "феноменът Сего", както във Франция обичат да определят възхода на политическата кариера на амбициозната Сеголен Роаял

А ако някой все още се съмнява в способността й да печели битки - едва на 25-годишна възраст тя дава под съд собствения си баща за това, че с отказа си да даде развод на майка й той я лишава от издръжка и от възможността да плаща образованието на 7-те й братя и сестри. Сега тя е на път да спечели и най-голямата битка, която някога си е поставяла - да застане начело на страна като Франция и да участва в изграждането на световната политика през следващите 5 години. За да успее обаче, тя ще трябва да се пребори с изключително противоречивия, но безспорно харизматичен и обичан от много французи Никола Саркози. А това определено не е лесна задача.

------------

В година на серия решаващи избори и промени по върха в няколко водещи държави "Дневник" представя 8 политици, които могат да диктуват съдбините на света. Поредицата ще продължи две седмици, като тази започваме с четири жени, доказали воля за победа. Вчера разказахме за германския канцлер Ангела Меркел, която има амбицията да върне могъществото на германската икономика и на ЕС. Днес е ред на Сеголен Роаял, кандидатката на левицата за президентските избори във Франция, а в сряда ще насочим внимание към сенатор Хилари Клинтън, която след 8-годишна пауза може да се завърне в Белия дом, но този път като първата жена президент в историята на САЩ. Седмицата ще завършим с Мишел Бачелет - президентът на Чили, за който незаслужено малко се говори в медиите.