Българските фермери реагират адекватно на актуалните пазарни ниши, показа проверка на "Дневник". Засиленият интерес към биогоривата в световен мащаб вече има своето отражение и в избора на отглежданите земеделски култури у нас, като за една година например само площите с рапица за биодизел са се увеличили четирикратно - от 109 хил. дка през 2005 г. до 400 хил. дка, засети през есента на миналата година.

Според председателя на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Красимир Аврамов тази година площите с "енергийните" култури като специалните сортове рапица, пшеница и царевица в България ще се увеличат още повече, тъй като заради по-голямата печалба все повече зърнопроизводители ще се преориентират към тях.

Цените на рапицата устойчиво се повишават през последните три години на световния пазар. През януари средната цена е била 356 долара по данни на Организацията за земеделие и храни (FAO) към ООН. Поскъпването на стоката е било особено значително през лятото на 2006 г., когато цените на петрола стигнаха номинален рекорд.

В момента Европа произвежда около 90% от световните количества биодизел. Горивото заменя около 2 на сто от петролните продукти в публичния транспорт, като целта е до 2010 г. той да стане алтернатива на 6% от потребявания дизел в света. В САЩ ръстът на производството на биогорива е по-висок от европейския.

Само за две години цената на отглежданата у нас маслодайна култура е поскъпнала с близо 50%, показват данните от бранша. Докато през 2005 г. тон рапица се търгуваше между 330 и 370 лв., миналата година цените удариха 430 лв. за тон. При сегашните цени рапицата носи с около 25% по-висока печалба от декар в сравнение с пшеницата, смятат експерти (виж графиката на стр. 2).

Преориентирането на земеделците се очаква и заради допълнителното финансиране европейските фондове.  От 2007 г. за всеки засят декар енергийни култури земеделските стопани ще получават допълнителни субсидии от 9 лв. Заедно с 15-те лева, отпускани по общата система за директни плащания, на практика производителите ще взимат 24 лева, което е с 50 на сто повече от помощите за останалите фермери, поясни зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев. Ако технически култури се отглеждат върху планински или пустеещи терени, ще има допълнителни стимули, които се отпускат от Европейския фонд за развитие на селските райони.

Агроминистерството ще разработи програма за насърчаване на производството на енергийни сортове царевица и пшеница, съобщи Пейчев. По думите му добивите от пшеница за биогорива ще достигнат 1000 кг от дка при 350 - 500 кг. при хлебната пшеница. 

С влизането на страната в Европейския съюз се очаква и инвеститорският интерес към производството и търговията с технически култури да нарасне. От началото на годината крупната международна компания за търговия на зърно "Каргил" откри свой офис в страната. Дружеството отдавна изкупува пшеница и маслодайни култури чрез български посредници, но самото й стъпване вече е сигнал за засилен интерес, коментират от бранша.     

Изградените мощности за биодизел, който се извлича от рапица и слънчоглед, могат да поемат над 450 хил. тона суровина, съобщи председателят на асоциацията на производителите на биогорива Димитър Замфиров. Тази година рафинериите ще произведат около 140 хил. т биодизел, но с изграждането на планираните нови заводи догодина се очакват 400 хил. тона гориво. Това означава, че земеделието трябва да осигури над 1.2 млн. т рапица и други маслодайни растения за нуждите само на тази индустрия, обясни още Замфиров.

Рискът за производителите на рапица е, че тази култура е топлолюбива и при минусови температури лесно измръзва. Почти половината от площите през миналата зима измръзнаха и това наложи презасаждането им пролетта, обясни Красимир Аврамов. Трудност има и при производството на слънчоглед за гориво, тъй като той изтощава почвата и по агроправилата може да се отглежда на едно и също място през пет години.

На този етап производството на биоетанол от царевица е твърде ограничено поради факта, че българските фермери я продават основно за производство на изоглюкоза в разградското предприятие "Царамил". Освен това заради кризата в животновъдството царевицата от години почти не се използва за фураж и това допълнително отказва фермерите от нея. Използването й за биогориво обаче коренно ще промени сегашната ситуация, смята председателят на асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров. В момента готовите мощности за биоетанол са за годишно производство от 22 хил. тона. Изгражданите два нови завода ще започнат работа от следващата година, което ще осигури около 66 хил. т от това гориво.