Млади хора, които лесно се мобилизират по интернет и мобилните телефони, се превърнаха в новия силен и радикален глас в сблъсъците на нажежената унгарска политическа сцена. Сблъсъци, които все по-често се разиграват по улиците на страната.

Габор Вона - 29-годишен, спокойно говорещ, добре образован и въоръжен с лаптоп. Така изглежда един от лидерите на радикална дясна младежка организация, която се нареди в авангарда на антиправителствените протести, избухнали миналата година. Според Вона почти две десетилетия след 1989 г. преходът от комунизъм към демокрация още не е приключил и това е причината за проблемите на страната му.

Предвожданото от социалисти правителство, преизбрано миналата година с обещания за по-ниски данъци, сега вдига ставките и закрива болници, за да намали раздуващия се бюджетен дефицит. За поддръжниците му нарушаването на обещанията всъщност са неизбежни реформи, докато за опозицията те са достатъчно основание да провъзгласи правителството за нелегитимно.

Той трябва да се случи сега", казва Вона. Той предвожда малката партия "Йобик", подкрепата за която засега не стига тя да попадне в парламента.

Унгарците - млади и стари, са разделени в подкрепата си между премиера социалист Ференц Дюрчани и харизматичния лидер на консервативната опозиция "Фидес" Виктор Орбан, от една страна, и групи вдясно от "Фидес", каквато е "Йобик", от друга.

"Поколението на нашите родители, баби и дядовци е изгубено в политически план", посочва Вона и изброява неразрешените конфликти от четирите десетилетия комунизъм и 17-те "изгубени" години след тях. "Странен поврат на историята е на 29 години да съм тук като партиен лидер."

Яркият контраст между левия и десния политически лагери изтласка младите далеч от парламентарната политика и ги канализира към улични протести, организирани от млади urban professionals като Вона. Той е дипломиран историк и харесва унгарският режим, който за кратко успява да възвърне на страната териториите, изгубени след Първата световна война като се съюзява с нацистка Германия. В допълнение Вона смята, че циганите са източник на престъпност, макар че иначе отрича да е расист.

коментира социологът Габор Калман. "Те все повече възприемат радикални поведенчески модели, включително прояви на насилие срещу полицията."

На унгарските избори обикновено се проявява висока избирателна активност от 65-70%, но едва 30% от навлезлите във възраст да упражнят това си право са отишлите до урните миналата година. Младите унгарци са привличани от маргинални групи като тези, които щурмуваха държавната телевизия през септември, след като бе излъчен записът с признанието на Дюрчани, че са спечелили вота с откровени лъжи.

"За съжаление страната е изключително натоварена от тежестта на миналото и е трудно да продължим напред", обяснява Ласло Варга, лидер на младежката организация на социалистическата партия. "Опозиционните лидери безсрамно се възползват от тази ситуация." Поддръжниците на "Фидес" смятат социалистите за наследници на комунистическия режим. В отговор социалистите обвиняват "Фидес" в раздухване на национализъм и насаждане на нестабилност чрез уличните протести.

Срещу лявото минало и лявото настояще", казва Вона. Много унгарци все още се надяват, че ново поколение политически лидери ще помогне на страната да продължи напред. "Водачите на младежките организации на партиите поне продължават да си говорят", посочва Андраш Ледерер, ръководител на "Нова генерация". Това е младежкото крило на Съюза на свободните демократи, коалиционен партньор на управляващите социалисти.

Други посочват, че младите унгарци все повече се държат като връстниците си в Западна Европа. Според тях политическите и социални различия ще се размият, както се е случило в развитите демокрации. Засега обаче колоритните персонажи Дюрчани и Орбан правят диалога много труден. Говорителят на "Фидес" Петер Шярто, роден през 1978 г. и лидер на младежката организация на партията, е песимист. "Докато политическата сцена изглежда по сегашния начин, за новото поколение няма особена разлика, че не са живели в комунистическа диктатура."

------------------

Младите хора гледат на Европейския съюз като на удобен шанс да пътуват и да учат, но мнозина от тях чувстват организацията като нещо далечно, чуждо и обслужващо само богаташите. Кореспонденти на Ройтерс в седем от 27-те страни членки проведоха анкета сред младежите в навечерието на тържествата на 25 март за 50-годишния юбилей на основополагащия договор от Рим. Отворените граници и удобствата от общата валута са най-често посочваните ползи от евроинтеграцията в разговорите на репортерите в Италия, Гърция, Франция, Великобритания, Латвия, Полша и Холандия.

- Сега е възможно да се движиш от страна в страна без паспорт и благодарение на еврото не се налага да сменяш пари, казва Лара Демори, 18-годишна гимназистка от Рим.

- Обичам да тръгна за Париж с колата, си без никой да ме спира, все едно че съм потеглил за Рим, допълва Франческо Манчин, 22-годишен студент от Милано.

- Единственият плюс е, че границите са отворени към другите държави. Но относно другите неща не ми пука изобщо. Само политиците спорят за някакви неща, които нямат нищо общо с Латвия, смята Рихардс Зауенбергс, футболен рефер от Латвия.

- Неговата връстничка от Амстердам Ника Ренаут има друг основен проблем - еврото. Според младата продавачка въвеждането му е виновно за "почти двойното поскъпване на живота". Това е едно често срещано оплакване напук на официалната статистика, твърдяща, че преминаването към единната валута през 2002 г. е имало само минимално отражение върху инфлацията. Ника също така не иска и Турция да влиза в съюза.

- За 19-годишната французойка Анита Рамирес, следваща изобразително изкуство, може би най-голямата полза да е гражданин на ЕС е финансираната от съюза програма за университетско образование "Еразмус". "Аз се ползвам от стипендия на "Еразмус", значи цяла Европа работи за мен. Това е страхотно, защото мога да уча и да работя в чужбина - нещо, което далеч не всеки от нашите родители е можел да стори."

Мнозина от младежите обаче са безразлични или подозрителни към институциите, на които се гледа като на нещо откъснато от живота им и като на управление, водено от чужбина. Има и малка група от враждебно настроени към ЕС. Друго често срещано оплакване сред младите е, че ЕС облагодетелства само богатите.

- Европа е нещо доста абстрактно и мъгляво, казва Естер Дервийо, 22-годишна французойка. "Имам чувството, че политиците в Брюксел нямат нищо общо с мен. Всичко е толкова далеч от всекидневните ми грижи", допълва студентката.

- Невъзможно е да се чувстваш част от нещо, когато всички решения се взимат от политиците в Брюксел и не знаят нищо за Латвия, смята 23-годишната Юлия Новица от Рига.

- Не мога да го понасям. Особено онези в Брюксел - направо ме вбесяват, споделя Тим Бейтс, 21-годишен работник в лондонска фабрика. Гневът му е заради ограниченията, като например тези, че някои британски сладкиши с ниско съдържание на какао нямат право да се продават като "шоколад". "Става дума за загуба на представата кой си. И без това днес е трудно да определиш какво е да си британец. Можем да изгубим кралицата и валутата си", допълва Бейтс.

- Добре е да си гражданин на съюза, но мисля, че от ЕС се облагодетелстват единствено богатите и онези, които знаят достатъчно за него и се възползват от възможностите, смята Шарон-Роуз Мемсах, 20-годишен студент по право от Лондон.

- Не харесвам Европа по начина, по който е устроена днес. Социалният аспект е напълно игнориран, казва 21-годишният Пиер Делерю, работещ за рекламна агенция във Франция. През 2005 г. той е гласувал срещу европейската конституция. "Надявам се, че след победата на "Не" в референдума, нещата ще се променят в тази посока, макар че не съм много оптимист."

Мнозина младежи вярват също, че членството в ЕС е принудило страната им да се модернизира и да подобри стандартите си.

- Полша доста спечели от влизането в ЕС. Сега се смятаме за по-открита и предвидима държава, твърди Агниешка Улбаняк, 24-годишна студентка от Варшавския университет. "Дори и да има бъркотия в националната ни политика, сега вече сме част от по-стабилна структура", допълва тя.

- ЕС беше нещо много полезно за нас в Гърция. Той определи правила и стандарти, които ние, гърците, не можехме да създадем сами, защото ни липсва дисциплина, казва 25-годишната Виолета Синкириду, сервитьорка в кафене в Атина.

- Лука Базили, 19-годишен студент в Рим, допълва: "В Италия прогресирахме политически, защото сме в съюза. Отнасяме се към религиозните и социалните въпроси повече като другите европейски държави, отколкото според италианския манталитет, който е по-затворен и изостанал, повече католически, ако искате."