Млади, динамични и готови да работят извънредно? Такъв е типичният френски служител във... Великобритания.

Макар Франция да има една от най-кратките работни седмици в света, растящ брой французи прекосяват Ламанша, за да потърсят работа на трудния, но примамлив британски пазар.

Без да се притесняват от по-продължителното работно време и по-несигурния трудов пазар, те не желаят да се вслушат в призивите на консервативния кандидат-президент Никола Саркози да се завърнат "и да превърнат Франция във велика страна, където всичко ще е възможно".

"Добре е да казваш такива неща, но защо да се връщам, като мога да печеля по-добре и да правя по-добра кариера тук", казва Гийом Ноартен, 25-годишен служител в компания за човешки ресурси в Лондон. "Първо ни дайте шанс за работа и добри пари."

Като обръща гръб на френската 35-часова работна седмица (но и на втората по големина безработица в еврозоната), Ноартен се присъединява към близо 110 хиляди французи, регистрирани във Великобритания. Макар това вече да е

това не е пълната картина. Според френското консулство в Лондон действителният брой на французите в страната може би е до 300 хиляди души.

В същото време във Франция безработицата при младежите под 25-годишна възраст е почти 22%, или два и половина пъти над средната за страната. Това прави нископлатените или безплатните стажове всекидневие за младите хора, търсещи работа.

Което може би обяснява защо средностатистическият французин, мигрирал във Великобритания, е на възраст под 30 години, т.е. с 20 години по-млад от средностатистическия британец, прехвърлил се във Франция - страна, прочута с добрата си храна, вино и приятен живот.

"Сигурно ще се завърна, но трябва да ми се предложи работата, която искам, и достоен живот", казва Барт Лавасьор, 27-годишен телевизионен студиен оператор в Лондон. Той пристигнал тук преди малко повече от две години само с една раница на гърба. "Ще бъда щастлив да работя за френски кинорежисьор във Франция, но там беше толкова трудно да се добереш до такова място, а и след това ти плащат толкова малко. Тук печеля два-три пъти повече, отколкото във Франция."

Опитите да се направи френският пазар на труда по-гъвкав и да бъдат стимулирани фирмите да наемат работници се сблъска с упорита съпротива. Последният пример е от миналата година, когато многохилядни протести принудиха консервативния премиер Доминик дьо Вилпен да оттегли договора, известен като СРЕ, който щеше да позволи на компаниите по-лесно да уволняват и да наемат млади хора.

Според Бернар Кошери, генерален консул в Лондон, промяната на средата понякога води и до

"Беше стъписващо да видиш, че младежи, които сигурно имат резерви по отношение на СРЕ във Франция, са готови в различен контекст и при различни правила да приемат една по-бърза промяна на работата си, по-продължително работно време и повече натиск за непрекъснато оценка на кариерата им."

И Саркози, и социалистическият претендент Сеголен Роаял пускат идеи за повишаване на заплатите и привличане на повече хора към трайна заетост, но мнозина от френските имигранти във Великобритания не са убедени. "Всички политици са едни и същи. Идват от различни социални класи, обитават друг свят и не виждат как живеят обикновените французи", коментира Винсент Оливие, 30-годишен бретонец, пристигнал във Великобритания с приятелката си през септември 2005 г.

Нищо привлекателно и освежаващо не открива в предизборните речи и Ромарек Бусен, маркет анализатор. "Не знам дали Франция ще се промени след три или четири години, но от това, което видях на няколко пъти, когато си ходих до дома, не ме кара да поискам да се върна", заявява 26-годишният парижанин, прекосил Ламанша преди 18 месеца.

Икономическите реформи може и да са гореща тема за спорове, но всъщност част от причините французи да искат да се установят трайно във Великобритания са дълбоко вкоренените нагласи, които едва ли ще се променят за един петгодишен президентски мандат. "Ръководя двама души, единият от които е на 40 години. Във Франция това никога не се случва", споделя 25-годишният Ноартен. "Французите имат друга, йерархична нагласа и затова не ти се предоставят много възможности. Във Великобритания, ако си достатъчно добър, можеш да се издигаш независимо на каква възраст си. Понякога работя по 60 часа седмично, но го правя, защото, ако бачкаш яко, можеш и бързо да напреднеш."

Въпреки това някои мигранти не държат да пренасят обратно у дома британската гъвкавост в работното време и условията на труд. "Просто системата е различна и ако промениш точно това, ще трябва да промениш всичко останало", казва Оливие.

Освен това животът на французите във Великобритания не е само цветя и рози.

"Идеята, че Лондон е Елдорадо, където, накъдето и да се обърнеш, има работа, е погрешна", смята френският генерален консул Кошери. "Всички положителни неща, които се казват, са верни, но също така има и хора, които са преживели трудности, понеже не владеят достатъчно добре английски или защото стандартът на живот е много висок."

Работещите в Лондон потвърждават, че макар тук да е по-лесно да си намериш работа, отколкото във Франция, в края на месеца все пак в джоба им остават долу-горе същите пари.

"Тук можеш да имаш наистина добра кариера, но когато ти се наложи да се сблъскаш със здравеопазването, с жилищния проблем, с пътуването... всичко това е скъпо", разказва 24-годишната Емили Ганье, служител в компания за организиране на финансови конференции.

"Донякъде всичко това е една саможертва, но аз съм готова да я направя - залагам на кариерата си и след това може да се прехвърля в друга страна."