Стотици млади активисти вдигнаха къмпинг в отдалечено торфено блато в североизточна Полша и заплашиха да се оковат към дърветата, за да спрат булдозерите, разчистващи терена за бъдещата магистрала.

Подобно гражданско неподчинение беше забранено при комунизма. В края му пък нямаше и нужда от такъв протест - през 80-те години подобни инфраструктурни проекти напълно замряха.

Днес правителството започва разширяване на пътната мрежа на стойност 100 млрд. злоти (почти 34 млрд. долара) и първото поколение, израснало след революцията от 1989 г., иска да определи откъде да преминават тези пътища.

"Дойдох, за да заявя на правителството, че греши, като разрушава толкова красиво място. Искаме да покажем, че можем да променим това", казва 20-годишният студент Матеуш Войчик, пропътувал над 1000 километра от Вроцлав в Югозападна Полша до долината Роспуда.

Протестът, започнал скромно, прерасна в

Властите планираха да започнат работа по магистралата през май, но под натиска на активистите и на Европейския съюз Варшава реши да подложи въпроса на референдум.

Протестиращите вдигнаха лагера си на 2 март, когато започва сезонът на гнездене на редките птици в долината. Но младежите обещават да се върнат веднага, ако правителството започне да разчиства терена.

През целия февруари млади поляци мъкнеха палатки, раници и алпинистко оборудване към покритата със сняг долина - едно парче блатиста земя с площ 20 кв. км недалеч от границата с Беларус. "Събрахме се от цяла Полша, за да им кажем, че има и по-добри места за този път", обяснява Магда Фигура, член на екоорганизацията "Гринпийс". Дъхът й излиза като гъста пара в студения сутрешен въздух.

Активистите се възприемат като последната отбранителна линия в защита на над 50 редки или застрашени растения и животни в долината, включително блатна орхидея, орел и белогръб кълвач. Според учените Ропунда е едно от последните девствени блатисти места в Европа и разсичането му наполовина от бъдещата магистрала ще е равносилно на "заколването на последния оцелял мамут".

През деня екозащитниците тренират бързо катерене по дърветата с цел, ако се появят строителните екипи веднага да се приковат с белезници и вериги към върховете. "Купих тази платформа за наблюдение на птици, но сега я използвам, за да спра пътя", казва Адам Вайрак и показва неудобното сгъваемо метално столче.

Полша има добре известна история на граждански движения. Докато правителствата на Чехословакия и Румъния държаха с желязна ръка гражданите си, полските корабостроители създадоха първия свободен профсъюз в съветския блок. Но едва напоследък проблемите за защита на природата излязоха на преден план и това се дължи специално на новото поколение.

е, че те напълно вярват в някаква кауза и са готови да преминат през тежки изпитания, за да я реализират, обяснява Анджей Гвязда, бивш лидер на "Солидарност", лежал за кратко и в затвора през 80-те години.

Изходът от спора за Роспуда може да определи баланса между тревогите на природозащитниците и нуждите на поляците от нова инфраструктура в момент, когато страната влага милиарди евро в модернизация. "За пръв път от 1989 г. имаме добре организирано екологично движение", смята Лена-Колароска Бобинска, ръководител на варшавски институт за обществени изследвания. "Това са младежите в блатото и средната класа, която гледа развоя на събитието по телевизията. Правителството не е свикнало да се вслушва в природозащитниците, но мисля, че ще трябва да започне да го прави."

Според проучване, публикувано във всекидневника "Газета виборча" половината поляци смятат, че проектът трябва да бъде спрян, макар че хората от района на Роспуда искат магистралата да бъде изградена. Еколозите от своя страна приемат, че Полша се нуждае от разширяване на своята едва 570-километрова мрежа от магистрали. Тежки камиони и международният транзитен трафик задръстват двулентовите пътища и принуждават изнервените шофьори да карат опасно в несъществуваща средна лента, предизвиквайки по този начин стотици катастрофи годишно.

Еколозите предлагат алтернативно трасе за магистралата, която трябва да свърже Варшава с Хелзинки, пресичайки трите балтийски републики. Местните жители обаче се опасяват, че ако одобрят новия план, той ще доведе до поредното отлагане на магистралата, обещана им преди 10 години.

Лешек Чокайло, общински съветник от град Аугустов, обяснява пред Ройтерс, че над 100 души загиват в катастрофи всяка година по шосетата в района, претоварени от летящи с бясна скорост тирове. През февруари над 25 хиляди жители на Аугустов, повечето от тях пенсионери, се вдигнаха на поход до блатистата долина, за да кажат на протестиращите еколози, повечето под 30-годишна възраст, да се махат. От Аугустов носеха дървени кръстове като символ на жертвите на катастрофите. Някои обвиниха младите активисти, че са по-загрижени за жабите, отколкото за хората.

"Градът, от който идвам, също няма магистрала. Но тази долина е уникална и не е добре да се строи тук, отвръща Войчик, студент в технически университет. Правителството трябва да се съобразява с това."