ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА

На път към класните стаи те преминават покрай два надписа - на единия се казва, че върховният им дълг е да защитават Турция, а другият е националният химн. Същите текстове са на стената в класната стая и по първите страници на учебниците.

Когато влязат в гимназията, всяка седмица ги чака по един час занимания с офицери от армията, разказващи за воинските подвизи. В учебниците им пише, че европейските сили са хвърлили око на Анадола, а географията на Турция я прави слабо защитена "от всякакъв вид вътрешни и външни заплахи". Текстовете са изпъстрени с цитати на Кемал Ататюрк, основал през 1923 г. модерна Турция след рухването на Османската империя. "Родино... всички ще се жертваме за теб" е един от най-препоръчваните в учебниците.

Това са само част от елементите в турската образователна система, която реформаторски настроени учители и общественици искат да се промени. Според тях те подстрекават към сляп национализъм - нещо, върху което страната започна да гледа по-сериозно след националистическото убийство през януари на журналиста от арменски произход Хрант Динк.

Национализмът е раздухван и от политическите спорове с ЕС (към който Анкара се надява да се присъедини един ден), които са особено разгорещени в година на избори в Турция. През май ще има президентски вот, а през ноември се гласува за парламент. Но много специалисти смятат, че национализмът се посява още в училищата. "В млада нация като нашата образованието е ефективен политически лост за обучение и промяна на хората, но през последните десетилетия тази концепция продължава, а тя трябва да се обнови", казва Зия Селджук, университетски професор и бивш шеф на правителствения борд по обучение.

Сегашният кабинет промени програмата така, че според преподавателите учениците са станали по-активни и е намаляло зазубрянето. Но привкусът на национализъм не е изчезнал. "Все още има акцент върху милитаризма, жертвоготовността, върху това колко е важно да се воюва, да се загине в бой и т.н.", допълва Батухан Айдагюл, зам.-директор на Инициативата за образователна реформа.

Някои учители също споделят, че са под натиск в клас да не се отклоняват от официалната линия и програма. "Ако представиш аргументи, противни на установените твърдения, веднага получаваш реакция от ученици, от други учители, от директора... негативни реакции, разбира се", посочва пред Ройтерс преподавател, пожелал анонимност. Негов колега, който също говори при условие да не се посочва името му, се изсмива на идеята в час по история да се критикува Ататюрк, защото това може да предизвика прокурорска проверка. "Те мислят, че така ги объркваш, а да се объркват млади хора не е хубаво."

Но и самите учебници могат да са объркани. Според чуждите историци османската армия е изклала арменците през 1915 г., но в гимназиалните учебници се е случило точно обратното. "Не бива да се забравя, че в Източен Анадол геноцид е извършен от арменците", пише в учебник от 2005 г. В последния доклад на ЕС за напредъка на Турция по пътя към членство в съюза се критикува представянето на малцинствата, включително на арменците и се настоява за премахване на дискриминационния език от учебниците.

Национализмът не е единственият проблем в турските училища. Заради ограниченията в договореностите с МВФ държавата харчи малко за образование и това свива бюджетите им. С население от 74 милиона души Турция се опитва да намери работа на бързо растящата армия от млади хора, но сред държавите от ОИСР е на последно място по разходи на глава от населението като част от БВП. Според началната учителка Айше Панус в нейното държавно училище с 21 учители и 680 ученици родителите дават едва около 50 лири (35 долара) годишно, за да подпомагат съществуването му. Турция е и на дъното на класациите на ОИСР за годините, които едно дете прекарва в училище; по дял от населението с гимназиално образование и по математически способности на 15-годишните.

Учителите са ниско платени и прекарват първите години от кариерата си по държавно разпределение по месторабота. Правителството постепенно увеличава разходите за образование, но специалистите твърдят, че е нужно още доста, за да се запълни пропастта между училищата и университетите. Подобрява се и посещаемостта, особено на момичетата, благодарение и на подпомаганата от УНИЦЕФ кампания на властите за убеждаване на консервативните селяни да не възпират дъщерите си от училище. Като се позовава на подобни факти, Брюксел твърди, че поне що се отнася до образованието, страната е готова за членство.

Но мнозина не са съгласни. "От една страна, властите искат да сме в Европа, но от друга непрекъснато пропагандират, че сме заобиколени от врагове", казва Панус.