Опасност: Лошо нахранени и дебели
Хрупкави пилешки филенца, картофки... Обядът в заведенията за бързо хранене става навик в забързаните делници, за много семейства се превръща в традиция и през почивните дни. Бързата храна отдавна е символ на нездравословнен начин на живот, но изследване на датски учени показва, че у нас тя може да е в пъти по-вредна от тази в Индия. България, Унгария, Полша и Чехия са сред страните от Източна Европа, които водят световната класация за поднасяне на нездравословна храна в заведенията за бързо хранене, показва проучване.
България, Унгария, Полша и Чехия са сред страните от Източна Европа, които водят световната класация за поднасяне на нездравословна храна в заведенията за бързо хранене. Такива са резултатите от проучване, което датски учени представиха на 15-ия европейски конгрес по затлъстяването.
Те са изследвали ресторанти от веригите KFC и "Макдоналдс" в 35 страни по света. Учените се съсредоточили върху пилешките филенца и картофките, но не с обичайния гастрономически интерес, а за да установят химическия състав на предлаганата храна. Проучването им продължило две години, след като през 2004 г. Дания забрани използването на трансмастни киселини в храните. Оказало се, че
лакомствата са различно вредни на различните места по света
Анализът им показва, че в България, Унгария, Полша и Чехия се предлагат "вкусотии" с най-високо съдържание на трансмазнини. В пробите, взети в ресторанти нa KFC в тези четири страни, вредните съставки били между 29 и 34% от общото съдържание на мазнини в продуктите. В заведения от същата верига в Индия, Русия, Испания и Шотландия концентрацията на трансмазнините е била под 2%, посочват учените, цитирани от световните агенции. Екипът е открил разминавания в качеството, макар и по-малки, и в продуктите на "Макдоналдс". Това трябва да се промени, веригите за бързо хранене трябва
да заменят трансмазнините с наситени
които са по-малко вредни, отбелязва Стеен Стендер, професор в Копенхагенския университет, цитиран от Асошиейтид прес. Той напомня, че намаляването на употребата на трансмазнините е съвсем постижимо и много заведения за бързо хранене вече се опитват да ги извадят от менюто си.
През януари "Макдоналдс" обяви, че ще използва нова мазнина за пържените си картофки, която не съдържа транселементи. Това се случи под натиска на конкуренцията на компании като "Уендис" (Wendy’s) и KFC, които вече бяха обявили, че няма да използват вредните мазнини за продуктите си.
Учените обаче все още спорят дали замяната на трансмазнините с наситени ще има положителен ефект в борбата със затлъстяването.
По света 1.1 млрд. души са с наднормено тегло, а 312 млн. от тях страдат от затлъстяване. В Европа почти половината население е с тегло над нормата, затлъстели са една четвърт от европейците.
Близо половината българи са с наднормено тегло
сочат данните на Асоциацията за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Сериозни проблеми с теглото имат около 860 хил. души. С тегло над нормата са и 100 хил. деца - 10% от учениците на възраст между 7 и 14 г.
В свой доклад за проблемите на затлъстяването у нас от асоциацията припомнят, че епидемиологично изследване сред над 5 хил. души в 19 селища в Бургаско и Добричко показа, че близо 74% от тях са с наднормено тегло. Предишно изследване по същите места, проведено през 1972 г., е показало, че едва 22.6% от хората страдат от затлъстяване.
Рецептата за затлъстяване е нередовно хранене, късни вечери, заседнал живот и хроничен стрес, напомнят учените. През последните десетилетия
българите са влошили значително хранителните си навици
Изследване показва, че повече от половината затлъстели хора у нас приемат дневно твърде голямо количество мазнини (над 108 гр. на ден). Те често предпочитат тестените изделия за сметка на по-скъпите месо и мляко, плодове и зеленчуци. Консумацията на животински мазнини се увеличила три пъти, а на мазнини като цяло - 3.5 пъти.
У нас хората консумират шесткратно повече захар и осемкратно повече свинско в сравнение с годините преди 1950 г. Оттогава и приемът на алкохол е скочил над три пъти до 14 литра годишно, на бира - 12 пъти, а на подсладени напитки - 7 пъти. За една година хората в България поемат по 35 кг захар и 23.4 кг мазнини. За сметка на това диетата им включва едва половината от необходимите пресни плодове и зеленчуци.
Любовта към хляба, солта и туршиите
също не помага в борбата със наднорменото тегло.
България е на първо място по смъртност от инсулти в света и на едно от водещите от инфаркти. Една от основните причини е затлъстяването сред населението. Мозъчните и сърдечните удари съставляват около 40% от смърните случаи, или около 40 хил. души годишно.
Европейският съюз търси начини за решаването на проблема със затлъстяването. Програма DIOGenes на ЕС има за цел да идентифицира, изучи, а след това и да приложи различни диетични режими в хранителната промишленост, които да помогнат да се пребори затлъстяването. За този проект
Евросъюзът е отделил 14.5 млн. евро
Инициативата ще продължи пет години - до края на 2009 г. В този период в България научни центрове ще проследят как различните хранителни режими влияят на общо 350 семейства, съобщи д-р Светлозара Илиева от Асоциацията за изучаване на затлъстяването.
Целта на проекта е с помощта на компании от хранителната индустрия да се разработят нови храни, които в малки количества да предизвикват усещане за ситост. Ще се съставят и нови правила, съвети и диети, с които лекарите да помагат на пациентите си да поддържат нормално тегло.
До момента в проекта участват 106 български семейства, в които има родител и дете със затлъстяване. Така докторите търсят доказателство за генетично предразположение към заболяването. През първите осем месеца на програмата участниците са на режим с нискокалорична храна, в следващите шест месеца ще са на препоръчителна диета, а в последните шест месеца - на свободен режим.
От четвъртък до неделя (29 април) в рамките на изложението "Алея на здравето" се извършват безплатни консултации със специалисти. Те могат да измерят индекса на телесната маса, мастната и активната телесна маса, все параметри, свързани с наднорменото тегло.
По света 1.1 млрд. души са с наднормено тегло, а 312 млн. от тях страдат от затлъстяване. В Европа почти половината население е с тегло над нормата, затлъстели са една четвърт от европейците.
Близо половината българи са с наднормено тегло, сочат данните на Асоциацията за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Сериозни проблеми с теглото имат около 860 хил. души. С тегло над нормата са и 100 хил. деца - 10% от учениците на възраст между 7 и 14 г.
Индекс на телесната маса (ИТМ = тегло (кг)/височина ² (м²))*
Тегло Стойности на ИТМ
Нормално 18.5-24.9
Наднормено 25-29.9
Затлъстяване I степен 30-34.9
Затлъстяване II степен 35-39.9
Затлъстяване III степен 40+
* Измерва телесните мазнини според височината и теглото
Трансмазнините се съдържат в малки количества в месото и млечните продукти. Повечето консумирани в днешно време трансмазнини се получават в хранителната промишленост като страничен ефект от частичното хидрогенизиране на растителните масла. Така се променя тяхната молекулна структура, като се увеличават температурата им на топене и срокът им на годност. Консумацията на трансмазнините увеличава риска от сърдечни заболявания, диабет и други. В някои страни като Дания например употребата на тези мазнини в храните е забранена. Те са повод и за съдебни дела, особено срещу вериги за бързо хранене.