Едновременното европейско членство на България и Румъния наля допълнително масло в огъня на естествената конкуренция между двете съседни страни в привличането на чужди инвестиции. Очакванията за засилен външен интерес към българския пазар след 1 януари донякъде се оправдават, но с уговорката, че на този етап предимно търговски компании проучват възможностите да стъпят у нас.

В същото време преди месец северната ни съседка беше избрана от "Нокиа" за поредната производствена база на финландския гигант. Факт са и първите удари на глобализацията - едри чуждестранни компании, които досега са присъствали и в двете държави, окрупняват производството си, местейки го изцяло в Румъния.

Преди няколко седмици холандско-британската компания "Юниливър" обяви, че ще спре производството на маргарин "Калиакра" в Добрич и ще го изнесе в Румъния. Това е първият случай, при който традиционно българска марка ще се произвежда в чужбина. "Решението е свързано със стратегията на инвеститорите да съсредоточат производството си в избрани регионални центрове, какъвто е глобалният подход на мултинационалните компании в цял свят.

Румъния печели заради по-големия си пазар, както преди години Франция беше избрана пред Белгия за производствен център на "Юниливър", обясняват експерти в бранша. Преди шест месеца "Юниливър Южна и Централна Европа", под чиято шапка действа българската компания, завърши разширението на фабриката си в румънския град Плоещ. От години там се произвеждат маргарини, сухи супи и други продукти с известните марки "Рама" и "Кнор". След закриването на българската фабрика към тях ще се присъедини и марката "Калиакра".

Частично изместване на производството направи и полската компания "Маспекс", която през миналата година купи българските сокове "Куинс". В момента по-голямата част от продуктите се произвеждат в "Ла Феста интернешънъл" в Румъния, част от групата "Маспекс". Във фабриката край Ловеч останаха да се бутилират соковете в стъклена бутилка, производствената линия за които беше една от последните инвестиции на предишния собственик.

В условията на глобализиращата се среда при други равни условия инвеститорите избират да вложат парите си в страната, която им предлага по-голяма сигурност и защита на бизнеса, коментира Георги Стоев от анализаторското звено "Индъстри уоч". Сигурността може да е по отношение на стабилността на съдебната система, работната ръка, инфраструктурата и др.

Самото явление - пренасочване на инвестициите - не е притеснителна тенденция, а нормално развитие на бизнеса, каза и Георги Първанов от консултантската агенция "Консултим". Важното в случая обаче е коя страна ще предложи по-благоприятни условия за бизнес, добави той. А засега фактите сочат, че печелившите карти са в ръцете на румънския бизнес.

Извън обективния фактор, който автоматично накланя везните в полза на Румъния - тройно по-голям пазар в сравнение с България, в последните години северната ни съседка се превърна от воденичния камък в двойката кандидати за ЕС в пример за успешни реформи. В доклада на Световната банка за възможностите за бизнес през 2007 г. Румъния е определена за реформатор №2 след Грузия и ни изпреварва по редица показатели (виж таблицата).

Част от измерителите показват, че Румъния успя да реализира по-успешна реформа в сравнение с България, каза Георги Стоев от "Индъстри уоч". Тук се включва и функционирането на съдебната система, която гарантира защита на всеки бизнес. България започна от по-предна позиция в своята реформа, но Румъния като че ли се движи с по-големи крачки, описа образно ситуацията Красен Кюркчиев.

Той е собственик на "Фикосота синтез" - една от малкото български компании, които развиват успешен бизнес в Румъния. Минусите за България са липсата на квалифицирана работна ръка, лоша инфраструктура и неработещо на практика правосъдие. В Румъния пък транспортните разходи са по-големи, както и разходите за изграждане на мрежа от офиси, показва българският опит.

За да привлече повече инвестиции, северната ни съседка въведе плосък данък от 16% - политика, за която българските макроанализатори пледират отдавна. Единственото конкурентно предимство на България в момента е 10-процентният корпоративен данък, но нивото на социалните осигуровки, които фирмите плащат за своите служители, не мотивира компаниите да увеличават персонала си, сравнява Георги Стоев.

Румъния предлага на чуждите инвеститори това, което обещава, показа последното изследване на "Ърнст енд Янг" за "Инвестиционната привлекателност на Югоизточна Европа". Проучването сред представители на международни компании нареди северната ни съседка на първо място по привлекателност, следвана от Турция и Гърция. България засега е четвърта.

Букурещ съблазнява инвеститори главно в производствения сектор, логистиката и кол-центровете. Квалифицираните кадри се сочат от чуждите мениджъри като основно предимство. В същото време "плюс" за България остава ниската цена на труда, а като перспективни сектори се очертават само енергетиката и транспортът.

Затова едва ли е учудващо, че през миналата година Румъния успя да привлече 9 млрд. евро чуждестранни инвестиции, а преди "Нокиа" свои изследователски центрове в страната създадоха "Ериксон", "Майкрософт" и "Рено". В резултат в началото на 2007 г. средният месечен доход в страната вече достига 328 евро, отбелязвайки 20-процентен ръст за година, а заплатите на румънците, назначени на средни мениджърски позиции в чуждите компании, гонят 3000 евро. По-бързият темп, с който северната ни съседка догонва така мечтаните европейски стандарти на живот, си личи и от ръста на потреблението на бързооборотни стоки - 11.6% за Румъния спрямо 5.5% за България по данни на "Европанел".

Най-големите европейски вериги стъпиха на румънския пазар още преди няколко години, а голяма част все още ги няма в България. "Карфур" работи в Румъния от няколко години, а първият обект на веригата в България ще е готов към края на 2008. На румънския пазар е стъпила и британската "Теско", която е номер две в Европа. Представени са и редица международни вериги за дрехи или стоки за дома като "Зара", "Икеа". У нас първите магазини на тези вериги може да се очакват едва след две-три години, обясняват представители от търговския бизнес.

През последните години голяма част от чуждите компании влизаха в България през офисите си в Гърция, които играят ролята на регионален център за Балканите. Например бизнесът на компании като "Нестле", "Кока-Кола", "Вивартия" (наследникът на "Чипита") се ръководи от Гърция. Най-голямата търговска верига за бързооборотни стоки в Европа - френската "Карфур", също влиза в България през гръцкия си партньор "Маринополус".

Напоследък по стъпките на Гърция върви и Румъния. Преди около две седмици на пазара на сокове в България стъпи нов играч - соковете "Оранжина". Представител на марката в България е "Стандарт 17" в партньорство с румънската компания "Карлсром бевъриджис", която държи правата на марката за няколко страни от региона.

Този случай едва ли ще остане самотна лястовица, ако се сбъдне прогнозата на "Ърнст енд Янг", че Румъния ще върви ръка за ръка с държавите, присъединили се към ЕС през 2004 г. За да мине и България в първата вълна, трябва да си подобри инфраструктурата, да опрости административните процедури, да се повиши стандартът на живот в страната - поне според препоръките на чуждите мениджъри. А само за последното ще ни трябват години...

Източник: Световната банка