"Другите за нас" беше мотото и на втория семинар, посветен на кореспондента на вестник "Таймс" на Балканите в края на XIX и началото на XX век Джеймс Баучер (1850-1920 г.) - журналистът от ирландски произход, който прави едни от най- добрите анализи на вестника за Балканите, и след 30 години прекарани в България пожелава да бъде погребан в Рилския манастир. На семинара, организиран от ирландското посолство в София с подкрепата на БТА, се избистри медийният образ на България в света, който според един от участниците може да се побере във формулата 3М.

Контрастите и сравненията в репортажите за България в ирландските и други чуждестранни медии бяха изведени от Гюс Уърт, главен редактор на списание "Бизнес спотлайт" - България, на "Икономедиа", под красноречивото заглавие

Образът на престъпност, корупция и други такива, свързани със страната ни теми често се появяват в немските медии (Симон Бекер, кореспондентка на немските радиостанции WDR, Deutschlandfunk, NDR, BayrischerRundfunk, Funkhaus в София), въпреки че според авторката на наблюдението в немските медии присъстват и сериозни анализи за България.

Като цяло образът на България в чуждите медии се конструира главно в два аспекта - социално-криминалния и спортно-кулинарно-курортния (доц. Мария Нейкова, ФЖМК-СУ), и то между "медийните дилеми и патоса на клишетата" (Ирина Недева, БНР). Анализираните от Ирина Недева откъси на видеоматериали от германските медии и репортажи за Холандското обществено радио показват, че много от случайните събеседници изпитват притеснения от създадения медиен образ на страната ни, но често не знаят нищо конкретно за България и Румъния. Въпреки очакванията, че акцентът в електронните версии на медиите от ЕС ще бъде върху тържествата в новогодишната нощ за присъединяването на България и няколко тиражирани и преди негативни представи, анализите на студентите от ФЖМК-СУ на периода 01.01-30.04.2007 показват многопланово отразяване на присъединяването и изследване на този процес в дълбочина ( ZDF , ElPais, DW, BBC, други) Стандартните представи присъстват и тук - туристическа дестинация, за която има какво още да се желае,

Всъщност "България е най-бедната страна членка на ЕС" спокойно може да се определи като клише.

Любопитни са и акцентите на руския сайт LENTA.RU, собственост на олигарха Владимир Потанин: българите в ЕС; крайните български националисти в ЕП; обвързването на съдбата на българските медицински сестри в Либия в общоевропейски контекст; атрактивният бизнес климат в България след приемането й в ЕС; споразумението за Бургас - Александруполис и значението му за отношенията Русия - ЕС.

Проф. Питър Кол от Шефилдския университет (Великобритания) уточни: "Не изпитвам никакво удоволствие дасподеля тези цитати с вас, но нали говорим за представянето на България в чужбина."Той припомни публикациите, които така или иначе бяха обект на голям медиен интерес у нас: "Дейли експрес" от 2004 г. разказва за притесненията на английските шофьори на камиони от заплахата от нахлуването на чуждестранни шофьори на камиони, които са "опасно неподготвени". В броя си от 1 януари тази година същият вестник пише: "...нашият твърде населен остров (Великобритания) е на път да стане още по-пренаселен..." Също тук се твърди, че според някои проучвания в следващите две години в страната може да се очакват 300 000 българи и румънци. "Нежеланието на правителството да наложи някакви ограничения върху новите имигранти може много да влоши ситуацията. Корупцията и престъпността от много време присъстват в тези страни." Също от първоянуарския брой: "Тяхното приемане в съюза ще докара 30 милиона души от най-бедните части на Европа в ЕС."

Проф. Коул уточни, че

но в същото време вестници като "Експрес" и "Мейл" с общо тримилионен тираж много по-лесно влияят върху общественото мнение.

Тони Николов (RFI) направи уговорката, че образът на всяка страна е въображаема конструкция, изградена с повече или по-малка доза доброжелателност. Ето защо типологиите и анализите са добре дошли, но невинаги носят ключ към разбирането на проблема.

Той изведе и формулата, по която може да се каже, че френските медии са конструирали образа на България през последното десетилетие - 3М.А именно - малцинства (роми, но също и турци), техните права, и най-вече нерегламентирана миграция към Западна Европа, която влече след себе си неизбежните рискове като проституция, кражби и дестабилизация на съществуващия ред. В много статии в престижни издания като "Монд" и "Фигаро" не липсва доброжелателност, проблемите са поставени в тяхната острота. Репортажи от Ница във в. "Монд" разкриха за съществуващи във Франция трафик на жени и за мрежи на български сутеньори, разбити от френската полиция.

Второто М е мизерията. Тук сред водещите е нашумялата публикация на журналистка от сп. "Мари-Клер", която дори прераснала в книга - изповед на младо българско момиче, за което пребиваването във Франция се е обърнало в лична трагедия и насилствена проституция.

Третото М е либийското дело и съдбата на 5-те български медицински сестри, като през последните години образът на България във френските медии обяснимо се свързва най-вече с тях и потъпканите им човешки права.

Членството на България в ЕС, разбира се, в голяма степен променяситуацията. Както и при предишните 10-страни членки на съюза, французите се нуждаеха от повече информация, която като правило минава през география, история, туризъм и кулинария.

Репортажите от 2007 г. вече не са само за загадъчната и някак неясна и недостъпна България, не само корупцията и някои показни разстрели по улиците, но типични български навици и обичаи. Същото се е случило и в края на XIX и началото на XX в., когато френски пътешественици представяли страната най-вече през призмата на теми като самобитност, кухня и гостоприемство. Съвременната интерпретация на тези теми логично се нарича

туризъм, кулинария, винопроизводство

и археологически обекти.

В тях присъства разказ за Банско, определен като известен планински курорт, разположен на два-три часа път от София, и, както може да се очаква, "Спуснеш ли се в долината, Банско прилича по-скоро на строителна площадка, отколкото на планинско селце. Навсякъде от земята изникват сгради, работниците се трудят, камиони превозват строителни материали."

Темата с безобразното строителство продължава и на изток, по черноморското крайбрежие, където строителните интереси са надделели над опазването на бреговата ивица. Столицата София не остава встрани. Градът се разпростира и "гризе" от околните планини.

Друга тема е винопроизводството в България, което е представено чрез избата "Беса Валей" край с. Огняново, Пазарджишко, където се произвежда вино "Енира". Ето какво казва в ефир собственикът й - германският граф Стефан фон Найперг:

"Страната трябва да покаже, че прави и може да прави наистина качествено вино. На немския пазар например България на практика е непозната. Има само една реколта, която е известна в Германия. Във Франция българското вино е напълно непознато. Във Великобритания българското вино е познато по-скоро като нискокачествено и евтино."

"Има много хора, които защитават различни политически идеи. Смятам, че тези хора трябва да бъдат поканени да посетят бившите комунистически страни, за да видят какво оставя комунизмът след себе си. Руини. И най-страшното - ако се вгледате в хората, ще видите, че те са тотално обезверени и демотивирани. Ние работим с младото поколение - всичките ни служители са на 20-30 години максимум. Те не са достатъчно активни и често се чувстват изгубени в този свят. Трудно е да се работи така. Може да се каже, че тук в България има две изгубени поколения."