Оценката за Букурещ е по-добра

Макар и изпъстрен с критики, докладът за Румъния е по-позитивен, отколкото този за България. За разлика от София, от която се изисква съществен напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и реформите в съдебната система, Букурещ все още има сериозни проблеми, но само с корупцията. Също така за разлика от България на Румъния е признат "значителният законодателен напредък", който е осъществила.
Румъния също се спасява от активирането на по-сериозни санкции и на страната няма да бъдат наложени предпазни клаузи в нито една от областите, предвидени по договора за присъединяване. Букурещ обаче не покрива напълно нито един от четирите показатели, които бяха очертани в последния мониторингов доклад на Европейската комисия от септември миналата година, и затова наблюдението по тях ще продължи.
Четирите критични области, посочени от ЕК, са:
- осигуряване на по-прозрачен и ефективен съдебен процес
- изграждане на Националната агенция за интегритет, която ще може да проверява данъчните декларации на депутатите и да следи за възникването на конфликт на интереси
- разследване на корупцията по високите етажи на властта
- предприемане на още мерки за предотвратяване на корупцията в местната власт.
Най-сериозен успех е отбелязан по втория показател, като комисията определя постигнатото като "съществен напредък". Известен напредък Букурещ е постигнал в гарантирането на по-прозрачна и ефективна съдебна система и борбата с корупцията в местната власт. Най-слаби са постиженията в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Там напредъкът е определен като "недостатъчен". В заключението на доклада си ЕК отбелязва, че е необходимо повече време, за да може законодателният напредък, осъществен от страната, да бъде приложен на практика.
Румъния също ще трябва да изготви до октомври "екшън план", в който да бъдат описани подробно конкретните мерки, които правителството възнамерява да предприеме в четирите критични области. Брюксел очаква най-вече конкретна стратегия за борбата с корупцията по високите етажи на властта и план за засилване на независимостта и ресурсите на съдебната система. До края на март пък ще трябва да бъде изготвен и подробен план-отчет за осъществените реформи. ЕК на свой ред ще преразгледа своя доклад в началото на следващата година, а в средата на 2008 г. ще излезе с нов, подробен доклад за напредъка на Букурещ.
Основните критики на Брюксел
- Въпреки демонстрираните добри намерения от страна на българските власти за съдебна реформа и изкореняване на корупцията и организираната престъпност все още има ясно изразени слабости в превръщането на тези намерения в резултати.
- Дълбоко вкоренените проблеми, най-вече организираната престъпност и корупцията, изискват много повече работа, отколкото самото изпълнение на критериите. Те се нуждаят от дългосрочен ангажимент, ясно разделение на властите и стабилни политически условия и воля.
- Настоящият проектозакон за съдебната власт няма да може да завърши успешно съдебната реформа и изисква още внимание, ако има за цел да усили правовия ред и отчетността на съдебната система.
- Етичният кодекс на магистратите е кратък документ от четири листа и седем точки. Той не е бил преразглеждан от създаването му през 2003 г. и не може да се прецени дали отговаря адекватно на възникващите етични проблеми.
- Въпреки системата за доказване на имуществото на високопоставените служители все още има малко доказателства за систематични съдебни разследвания на заподозрени в корупция.
- Трите антикорупционни комисии създават неяснота кой носи крайната оперативна отговорност за резултатите от борбата с корупцията.
- Оценка на стратегията за борба с организираната престъпност не може да бъде направена, тъй като липсва методология и надеждна статистика. Информацията, предоставяна от българските власти, макар и увеличаваща се, остава непрецизна.
Допълващи мерки в механизма за наблюдение
- Разширяване на наблюдението за прилагането на Закона за съдебната власт и на Гражданскопроцесуалния кодекс след приемането им и регулярно докладване на резултатите.
- Гаранции за: правилното функциониране на Инспектората към Висшия съдебен съвет, действието на компютризираната система за случайно разпределение на делата, последващи мерки за оценяване и обучение на магистратите в етично поведение.
- Демонстриране на резултати в антикорупционната рамка. България трябва да увеличи напредъка в разследващата част и да удвои усилията си за повишаване на разбирането сред съдиите за необходимостта от безкомпромисна юрисдикция в случаите на корупция по високите етажи, в случаи с влиятелни и известни личности.
- Предоставяне на независим анализ, убедителна методология и надеждни и целеви статистики, за да се оцени дали случаите на корупция по високите етажи, уличните убийства и делата за организираната престъпност са надлежно разследвани и завършват с присъди. Напредъкът трябва да е наблюдаван и докладван в изчерпателен вид.
- Увеличаване на усилията и на политическата воля за изпълнение на плана за действие срещу организираната престъпност, като се докладва прозрачно за предприетите действия.
- За да се постигнат горните цели, трябва да се засили капацитетът на съдебната власт на всички нива, включително нейната независимост.