След едногодишно обсъждане на реформата в лозаро-винарския сектор еврокомисарят по земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел представи в сряда пред Европарламента одобрения от Европейската комисия проект за петгодишното развитие на сектора. До края на 2007 г. се очаква реформата да бъде приета от парламента и да влезе в сила от август 2008 г.

Свръхпроизводството на вино и намаляването на неговата реализация на европейските и световните пазари са основната причина да се въведат нови правила за подпомагане на сектора. От последната реформа през 1999 г. досега производството на вино в европейските държави се е увеличило с близо 40 млн. хектолитра, което превишава 20 пъти производството на България, обясни Киърън Дюли, експерт в главна дирекция "Селско стопанство" на Европейската комисия. През пазарната 2005 - 2006 г. производството на вино в общността е било близо 170 млн. хектолитра, сочи статистиката.

По досегашните правила за подпомагане европейските субсидии са обвързани с произведеното количество вино, което предизвика натрупването на свръхзапасите, за които Брюксел често е критикуван. В резултат на това Европейската комисия е принудена да плаща половин милиард евро на година за преработка на излишъците в оцет, гориво и индустриални дезинфектанти. "На практика ЕС плаща тези средства за производство на вино, което не намира пазар, затова е редно тези средства да се пренасочат в друга посока", обясни еврокомисарят Боел.

Еврокомисията е смекчила първоначалните рестрикции спрямо лозарите и вместо да бъдат изкоренени 400 хил. хектара, заложени в стария проект за реформа, ЕС ще субсидира изкореняването на 200 хил. хектара. При досега действащите правила за изкореняване на 10 дка, от които годишно се произвеждат до 20 хектолитра вино, ЕС отпускаше по 1500 евро за изкореняването. По новата система тези субсидии ще растат, но няма да се допуска да бъдат унищожавани над 10% от притежаваните масиви, поясниха експертите.

Общият бюджет за подпомагане на сектора остава непроменен. Годишно между държавите винопроизводители ще се разпределят по 1.3 млрд. евро, от които 2% са заделени за България. Целта на новата реформа е да се стимулира производството на качествени вина, затова се спират премиите за производство на гроздова мъст и добавка на захар, обясни още еврокомисарят. Специални мерки се предприемат и за представянето на продукцията на нови пазари. ЕК заделя 120 млн. евро, които ще се дават само при изработването на амбициозни национални програми за промоция в трети страни. Като най-голям винопроизводител в света Евросъюзът годишно реализира 5.5 млрд. евро от износ. Импортът обаче също расте и вече е достигнал 2.4 млрд. евро, като от 2002 г. растежът застрашаващо расте, обясни още Мариан Боел.

Променят се и правилата за етикетиране на продукцията. Отпадат етикетите за трапезни вина, които не даваха информация за произхода и вида на гроздето, от което са произведени. Новите етикети ще бъдат два вида - за качествените вина с географско означение за произход и вторият вид за вино, което не е задължително да бъде от географско означеното място, но трябва да отговаря на определени критерии за качество, обясниха експертите.

Основните промени

* Ще се подпомага изкореняването на 200 хил. хектара лозя от средата на 2008 до 2013 г.

* За рекламни кампании в държави извън общността се отпускат годишно по 120 млн. евро

* Парите на България за тази реклама е между 2.8 и 3.9 млн. евро, които ще се отпускат през периода 2009-2015 г.

* Забраняват се субсидиите за използването на захар във винопроизводството

* Спират се експортните премии и помощите за складиране на вино или алкохол

* Няма да се отпуска безвъзмездна помощ за кризисно дестилиране

* Махат се етикетите, за трапезни вина ще има обозначения за региона и вида на гроздето