Малкото незастроена площ в морския курорт Слънчев бряг - пясъчните дюни, които попадат в картата със защитени територии на "Натура 2000", са в полезрението на инвеститорите и може да загубят статута си на защитена природна забележителност. Това предупредиха хотелиерите от Слънчев бряг, туроператори и еколози, които в понеделник се събират, за да обявят създаването на гражданското движение за защита на дюните в курорта. Причината за тяхната инициатива е информация от последните дни, че се готви промяна на статута на поне 500 декара дюни от публична държавна в публична частна собственост, което прави възможно тяхното застрояване.

Получаваме сигнали, че се готви промяна на статута на дюните и е възможно по тях да започне да се строи. Това обяви вчера собственикът на хотел "Тиара бийч" в Слънчев бряг Михаил Инджов, който е един от главните инициатори на гражданското движение. В инициативата се включват около 15 хотелиери от курорта, някои от големите туроператори като ИТС и "Томас Кук", еколози, както и Съюзът на собствениците в Слънчев бряг.

Хотелиерите са изпратили писма до регионалното и екоминистерството, до Народното събрание и представители на българските депутати в Европейския парламент с искане да се изясни статутът на дюните в момента и дали дествително се готви промяна по него. Настояваме всички промени около дюните да се правят прозрачно и със знанието на хотелиерите, обясни и председателят на Съюза на собствениците Елена Иванова.

За подготвяна промяна на статута на тези територии съобщи преди дни бившият депутат от "Новото време" Алеко Кюркчиев. Има изготвен доклад от регионалното министерство, в който се препоръчва Министерският съвет да промени собствеността на 500 дка дюни, обясни вчера Кюркчиев. Въпрос на време е кога тази промяна ще бъде направена, каза още депутатът.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството не бяха открити, за да коментират наистина ли има такъв доклад и ако е така, докъде е стигнала процедурата по евентуална промяна на статута на дюните. Миналата седмица екоминистърът Джевдет Чакъров каза, че в неговото ведомство подобно искане не е постъпвало.

По информация на хотелиерите от курорта разговори са водени с концесионерите на плажа за намаляване на концесионното възнаграждение чрез намаляване границите на плажа, като от тях бъдат извадени защитените дюни. Пак по тяхна информация в регионалното министерство вече има постъпило искане за промяна на границите на дюните.

Разполагаме с писмо на това министерство, в което се потвърждава подобно искане, но от него не става ясно каква е позицията на ведомството по исканата промяна, казаха инициаторите на гражданското движение. Според хотелиерите идеята е дюните да се превърнат в терени от плана за застрояване и регулация на Слънчев бряг. Дюните обаче са част от плажа, който по конституция е изключителна държавна собственост и върху него не може да се строи.

Според действащото законодателство пясъчните дюни се водели земеделски земи 10-а категория и затова можело лесно да се промени регулацията им. Според хотелиерите именно това е отворило вратичките за строителството по българските плажове. "Евентуално актуване на такива дюни като пасища 10 категория е противозаконно и по същността си абсурдно. Това не са земи, а пясъци. Никога не са били ползвани като пасища.

Пясъците не са почви и не притежават нито една от характеристиките на почвите и нямат какъвто и да било било стадий на почвообразуване", се казва и в специалната декларация на екокоалицията "За да остане природа в България". Според това сдружение на 17 природозащитни организации тези дюни са рядкост и увреждането дори на малки площи от тях би довело да значително намаляване на площта на този вид пясъчно местообитание.

Заради появилата се информация еколозите поискаха да се провери дали има процедури за промяна на собствеността на дюните в тази защитена зона и за строежи върху тях. Всякакви решения и актове, които противоречат на статута на дюните като защитени и като изключителна държавна собственост, да бъдат обявени за нищожни, а от виновните да се търси наказателна отговорност, настояха еколозите. Те искат още прокуратурата да забрани разпоредителни сделки с тези дюни.