Асоциациите на млеко- и месопроизводителите са против искането България да получи преходен период до края на 2009 г. за въвеждане на европейските критерии в преработвателния сектор. Миналата седмица браншовиците изпратиха до вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин протестно писмо с искане правителството да се намеси и отмени направеното от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил предложение за въвеждане на отсрочката, депозирано в Европейската комисия в началото на юли. Очаква се решение на Брюксел да има през септември.

"Искането на българската страна не е съгласувано със съвета по безопасността на храните и е в разрез със становищата на двете големи асоциации, както изисква законът за храните", обясни председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.

Той припомни, че в преговорите с ЕС страната не е искала преходен период и ако това стане сега, ще постави компаниите с реализирани инвестиционни проекти в неравностойно положение спрямо тези, които за последните две години са работили в сивия сектор и не са обновявали производството. В извънредна среща с министър Кабил браншовиците са поискали той да оттегли предложението си, на което той отговорил, че било взето политическо решение за него.

"Нямаме информация коалицията да е гледала подобно решение, затова настояваме за преразглеждане", обясни Зоров. Големите компании в бранша ще отнесат въпроса до всички институции, в това число и еврокомисаря по безопасността на храните Маркос Киприану, и ще настояват ветеринарите да затворят всички компании, които не отговарят на стандартите.

В началото на юли министерството на земеделието депозира в Европейската комисия искане българската страна да получи тригодишен период за въвеждане на евростандартите. То беше направено по настояване на Националната асоциация на млекопреработвателите, в която участват по-малките компании. Сред аргументите за отсрочката е, че малките ферми трябва да инвестират в модерна доилна техника. Друга причина е, за да не бъде унищожено производството, страната да позволи на преработвателите да произвеждат сирене и мляко от неотговарящи на изискванията суровини за вътрешния пазар.

Според мениджъри липсата на качествена суровина е само формален повод, който на практика цели да запази статута на производителите, които не спазват европейските норми и подбиват цените на останалите предприятия в бранша. В бранша обаче се носят слухове, че истинската причина за отсрочката е да се даде време на компании, свързани със среди, близки до ДПС, да извадят бизнеса си на светло.

След като в края на миналата година Еврокомисията забрани нелицензирани компании да продават продукцията си в рамките на общността, българските ветеринарни власти направиха поредна прекатегоризация на предприятията в бранша. "По действащото законодателство неотговарящите компании трябваше да бъдат затворени още в края на 2006 г., но се намират всякакви поводи те да продължат да работят", обясни още Зоров.

Колегата му от асоциацията на месопреработвателите Костадин Чорбаджийски също е против искането за отсрочка, защото по този начин изкуствено поставят българския потребител в неравностойно положение спрямо европейския. Отсрочката дава право да се продава неотговаряща продукция на вътрешния пазар, но с какво българинът е по-непретенциозен от европееца, коментира месопреработвателят. Според държавните експерти всички работещи предприятия отговаряли на ветеринарните изисквания.

От Националната ветеринарномедицинска служба уверяват, че искането на преходен период не означава, че в страната ще продължат да работят предприятия, които не са изпълнили евронормите за качество. Новият срок щял да позволи на компаниите да инвестират в подобряване на качеството на суровината.