Чиста ли е храната, която консумираме всекидневно? Безопасни ли са всичките й съставки? Не водят ли глобализацията и неудържимото нарастване на населението по Земята до все по-сериозното индустриализиране на ежедневната ни дажба? Едва ли има човек, който не си е задавал такива въпроси, а възможните отговори варират от пълно потвърждение до пълно отрицание на подобни твърдения. За щастие Европейският съюз разполага с институция, която е призвана да осигурява информация по тези, а и по много други подобни въпроси, да оценява възможните рискове по хранителната верига, както и да набелязва всички възможни мерки, които трябва да се вземат, за да се гарантира сигурността на храните в рамките на съюза, а и извън него. Става дума за Европейската служба по сигурността на храните (EFSA), която миналата седмица отбеляза пет години от създаването си с голям научен форум в Брюксел под надслова "От сигурна храна към здравословно хранене".

Събирането, отчетено като успешно при закриването му от проф. Виторио Силано от италианското министерство на здравеопазването, който е и председател на научния съвет на EFSA, обаче така и не даде отговор на въпроса сигурна ли е храната, консумирана в ЕС. Форумът под разни форми се задоволи да отчете, че съюзът се е справил с множество кризи в хранителната индустрия през последните години, предизвикани от биологични, химически, микробиологични и др. фактори, но същевременно проблемите не са решени изцяло и нови кризи не са изключени.

Още при откриването на конференцията проф. Робърт Токс от американския Център за контрол и превенция на заболяванията недвусмислено заяви, че все повече видове храни създават проблеми и дават необясними признаци на замърсяване, което може впоследствие да се окаже опасно за хората. Тревожното в случая е, че става дума както за сурови плодове и зеленчуци, така и за консервирани храни, напитки и т.н. Или както обобщи проф. Патрик Уол от школата за обществено здраве в Ирландия, предизвикателства се множат, а решенията тепърва трябва да се търсят. Като потенциални и реални предизвикателства пред сигурността на храните той посочи международната търговия, туризма и интензивните пътувания, промените в климата, индустриализацията на хранителното производство, все по-чувствителните лабораторни анализи, все по-взискателните потребители, надпреварата между хранителните и енергийните култури, биотероризма и мн. др.

Две от възможните решения на поне част от тези предизвикателства отдавна са пред очите както на образованата аудитория, така и на широката общественост - генно модифицираните организми и нанотехнологиите. И докато за първите се шуми постоянно и навсякъде, вторите си пробиват път далеч по-мълчаливо, но не по-малко настойчиво. Всъщност модерната хранителна индустрия вече е приела като даденост необходимостта от прилагането на нанотехнологии и единственото й колебание докъде точно да разпростре употребата им. Аргументът й е железен - храненето всъщност е преобразуване на субстанциите на атомно и молекулно ниво, което само по себе си предразполага към използването на същите тези технологии, но вече контролирани от човека.

Засега нанотехнологии се използват официално само при пакетиране на храните - слой титанов двуокис (Е171) с дебелина от 100 нанометра например напълно изолира съдържанието на опаковката от външната среда и е в състояние да удължи срока й на годност. За сметка на това обаче взаимодействието му с храната остава неясно и недостатъчно изследвано, а и както призна Филип Мартен от генерална дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите" към Еврокомисията, бидейки напълно нови, нанотехнологиите засега са все още непредсказуеми. Той описа няколко сектора, в които прилагането им вече или е факт, или е в експериментален стадий. Става дума за сфери като култивиране (подобряване на семената и пестицидите), производство на храни (очистване и извличане на даден състав, стабилизиране, създаване на нови храни с по-богат състав и вкус), обработка (програмиране, подобряване на хранителните качества, насочване) и пакетиране (по-дълго запазване, отстраняване на микроорганизми, наблюдение и обратна връзка). Мартен все пак се застрахова, че принципно в хранителната индустрия е прието да се използват наночастици от биохарактер или поне биоразградими. Дали индустрията знае това не е ясно - титановият двуокис не отговаря на това описание.

А иначе Европейската комисия очевидно залага сериозни надежди на нанотехнологиите. В разходната част на Седмата рамкова програма (FP7) за развитие на сектора са предвидени 3.4 млрд. евро при 1.3 млрд. евро по време на Шестата рамкова програма (FP6) и едва 280 млн. евро при Петата рамкова програма (FP5). Остава да се надяваме, че средствата няма да отидат напразно и в недалечно бъдеще няма да ядем телешко с вкус на пластмаса, направено чрез нанотехнологиите например от стари автомобилни гуми.

---

Какво е EFSA

Независима служба със седалище в Парма, Италия, създадена през януари 2002 г. след серия хранителни кризи от края на 90-те години (луда крава във Великобритания, диоксин в Белгия и др.) и финансирана от бюджета на ЕС.

Основната й задача е да осигурява научна експертиза и оценка на риска в сферата на хранителната индустрия, както и да препоръчва на изпълнителните органи на ЕС да предприемат съответни мерки.

Управлява се от 15-членен борд на директорите, един от които представлява Европейската комисия, а останалите се избират на основа на доказаните им научни качества и се назначават от Европейския съвет след консултации с европарламента. Мандатът им е четиригодишен.

Ефективно службата се ръководи от изпълнителен директор, който отговаря за всички оперативни дейности, назначаване на служители и изпълнение на годишната програма. В момента постът се заема от Катрин Геслен-Ланел, назначена през юли 2006 г. с петгодишен мандат

Службата разполага с девет обособени научни панела, оценяващи рискове и проблеми в хранителните добавки и оцветители, здравето на животните, биологичните заплахи, замърсителите по хранителната верига, храненето на животните, генно модифицираните организми, диетични продукти и алергии, пестициди и свързани с тях вещества, състоянието на земеделските култури.

На щат в EFSA работят 300 души, а още 200 външни експерти са включени в работни групи и дискусионни панели. За петте си години съществуване службата е изработила над 500 научни документа по различни проблеми. В мрежата за обмен на данни, информация и мнения на организацията са включени всички 27 страни - членки на ЕС, както и още три държави със статут на наблюдатели.

На форума в Брюксел, поне според програмата, от България присъстваха шестима представители главно от Министерството на земеделието и продоволствието. От трибуната пък в интересния дебат, посветен на нанотехнологиите на хранителната индустрия, се изяви работещият в изследователския институт на "Юниливър" в Холандия Красимир Великов.