Ето как определия "Ада" първото издание на Ларус от 1870г. : "Място в библиотеката, където са пазени книгите, за които се счита, че е опасно да се четат". Четиресет години по-рано, през 1830г, Кралската библиотека (предшественик на Националната) решава да затвори в специален фонд еротичната литература, процъфтяла през 18 век. Тогава във Франция нравите са освобождават от моралната догма на църквата. Във философията, това се дава рационализма. А в обществото, нещо като сексуална революция. "Либертинът" е гражданин, който се отдава на плътски удоволствия със свобода, която надхвърля границите на приетия морал и на буржоазната чуствителност. Заражда се движение на "либертинна" литература.

Но след революцията, с империята на Наполеон, и последвалите авторитарни режими, контролът и цензурата се засилват. След 1830г. всички текстове и илюстрации с еротично или порнографско съдържание се щамповат с квотата "Ад" (името е измислено от самите библиотекари…) и се затварят в забранен фонд. Строгата цензура на 19 век се разхлабва в началото на 20, но достъпът до фонда става свободен едва през 1969 година. Изложбата "Адът на библиотеката – Еросът пазен в тайна" разкрива чсти от една рядка по рода и качеството си колекция.

Книгите (дебели корици, но малък формат, за да могат да бъдат носени "под палтото") и литографиите от 17 и 18 век, изложени в библиотеката днес, показват един свят пълен с фантазми и безскрупулна еротика. В либертинния роман "Тереза Философка" (1748), младата героиня изчита серия "опасни" книги, преди да захвърли девствеността си и да се отдаде на плътски удоволствия. Литографии в старинни книжни издания изобразяват съвкупляващи в се дами и господа, които никога не губят бялата си перука, дори в най-екстравагадните пози. Узнаваме, че зоофилията (бяло пуделче подушва междукрачието на аристократка) и секс играчките (възпяни в романа "Кралското годмише") са възбуждали въображението на френския придворен свят. Сатирата придава абсурден отенък на оргиите. В анонимните "Спомени на Сюзон" (1783г.), един гол мъж се е качил на огромен точиларски камък. От текста разбираме, че има намерение да си изостри атрибута…

Векът на либертинажа завършва с творчеството Маркиз дьо Сад, който се рови в тъмния свят на перверзията и страстите, където сексуалното желание се превръща в жажда за кръв и престъпление. Изложени са първите апокрифни издания с гравюри.

През 19 век, колекциите на билблиотеката се обогатяват благодарение на реквизирането на творби от митниците и полицията. Така откриваме японски еротични гравюри и книги, които нахлуват в Западна Европа по това време. Колкото повече се засилва цензурата, толкова повече се увеличава броят на читателите. А издателите се принуждават да емигрират в съседните страни. Така Огюст Пуле-Маласи, издателят на цензурираните "Цветята на злото" на Бодлер, се настанява в Брюксел през 1862г. Успоредно с това, се ражда фотографията и намира веднага поприще в еротиката. От първите порнографски снимки лъха ретро екзотика.

През ХХ век, еротичните автори излизат от нелегалността и създават богата литература, в която дисекират желанията, нагона, перверзиите и се спускат се до дъното на мрака на човешките страсти. Сред големите фигури е поетът Гийом Аполинер, автор на многобройни еротични текстове (под псевдоним) и на шедьовъра на еротичната литература, "11000 бастуна". Той издава първия каталог на Ада през 1913 г. Гиганстки труд като се има предвид колко е била затворена библиотекарската администрация. За това говори изложената кореспонденция между дурекцията и друг известен автор и издател, Паскал Пиа. Нужни са му сериозни препоръки, за да получи достъп до една книга…

С Жорж Батай, еротизмът разбива всички забрани, поставени от морала. Скатологията намира при него едно от най-богатите си описания. А в "История на окото", сексуалният орган се преврища в око което гледа зрителите на спектакъла… Гениялният Жан Жене възпява в рафиниран и безмилостен стил експлозивната смес от перверзия, зло и еротизъм. През 1969 година, библиотеката слага край на съществуването на специалната квота "Ад" на книгите. Но през 1983 година, фондът се създава отново, този път достъпен. Той се обогатява от съвременни еротични творби и автори.

Изложбата завършва с видео-интервюта на трима от тях, сред които Катрин Мийе. Те споделят мислите си за цензурата, за забрана и за трансгресията в литературата и изкуството.