Нова битка между политици, експерти и сдружения на потребителите, подобна на тази за генно модифицираните организми, започва в Европа и САЩ - този път за навлизането на пазара на храни от клонирани селскостопански животни. Секторът на животновъдството вече оживено обсъжда ефекта от евентуалното изместване на естествената селекция от лабораторно възпроизвеждани елитни екземпляри.

В петък Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ) обяви, че месото и млякото от клонирани животни най-вероятно не са опасни за здравето на хората и може да бъдат използвани в хранителната индустрия. Подобно становище се очаква тази година и от американската Агенция за храните и лекарствата (FDA) след шестгодишни проверки и спорове, съобщи в. "Уолстрийт джърнъл".

Становището на европейската агенция не е окончателно и подлежи на обществено обсъждане в следващите пет седмици. Всички мнения на заинтересувани страни и граждани могат да бъдат изпратени на интернет страницата й до 25 февруари. Становище ще даде и Европейската агенция по етични въпроси за новите технологии. Причината е, че ЕАБХ има правомощия само в научната сфера, докато етичната агенция дава становище за моралните и социалните отражения на дадена технология. Обединеното им мнение ще бъде публикувано през май, а след това ще трябва да бъде одобрено от страните членки.

Вчера обаче италиански млекопроизводители веднага обявиха, че са готови за масирани протести, за да предотвратят подобно решение. Френските ветеринарни служби обявиха, че ще правят собствени проучвания, а анализатори прогнозираха разгорещени дебати на политическата сцена.

Решението на ЕАБХ заявява, че месото и млякото от здрави клонирани животни има същия състав и хранителни качества като тези на нормално родените. Поради тази причина и затова, че нездравите клонинги не влизат в хранителната верига, е "малко вероятно да има разлика в безопасността на продуктите, идващи от клонингите и нормалните животни", се казва още в становището. В него обаче се признава, че заключенията са направени въз основа на ограничени данни.

Ако се стигне до одобряването му, клонирането на първо време няма да бъде използвано за производството на месо и месни продукти, защото те ще са изключително скъпи. Според данни на Американската федерация на млекопроизводителите една клонирана крава излиза около 15 хил. долара, което я прави твърде неизгодна за пускането й на пазара във вид на сурово месо. Методът обаче може да се използва за безкрайно възпроизвеждане на най-добрите за разплод бикове или млеконадойни крави, което означава, че тяхното поколение (или млякото от него) могат да попаднат на пазара.

Веднага след като европейската агенция обяви становището си, от млекарските асоциации в САЩ заваляха искания към федералната Агенция за храните и лекарствата (FDA) да приеме същото становище. Говорителят й Брад Суизи, цитиран от "Уолстрийт джърнъл", също приветства становището на европейските си колеги, като коментира, че учените в агенцията са близко до подобни изводи. Няма срокове за официално обявяване на решението на FDA, но се предполага, че това може да стане още тази седмица. През 2006 г. администрацията обяви, че месото и млякото на клонирани крави, прасета и кози не се различават от тези на нормалните животни, но в името на провеждане на още тестове наложиха мораториум върху допускането им в хранителната промишленост и търговията.

В момента в света освен разработваните в лаборатории клонинги на мишки и други животни има твърде малко клонирани селскостопански екземпляри. Според данни на ЕАБХ в Европа има около 100 клонирани говеда и толкова прасета, а в целия свят - по-малко от 4000 говеда и 1500 прасета. В САЩ вече се продава семенна течност от клонинги. Прогнозите на европейската агенция са, че сегашното поколение надали ще влезе в хранителната верига, но ако методът бъде одобрен, е много възможно следващото поколение клонинги да се окаже "на масата" на европейците.

Позицията на ЕАБХ съвпадна с вчерашното решение на Европейската комисия да започне подготовка на регулация за т.нар. нови храни. Те представляват храни, които не са традиционни за Европа или такива, които са получени чрез нови технологии. Докато първото определение позволява на европейския пазар да се продава сок от кората на баобаб или консервирани таитянски корени например, второто позволява продажбата на масло, чийто холестерол е премахнат чрез нова технология. Новата регулация улеснява получаването на сертификат, като скъсява досегашните процедури.

Според коментар на авторитетното издание "Юрополитикс" клонираното месо и мляко няма да дойдат на европейския пазар още няколко години, но Брюксел прилага по въпроса същия подход, както и за генно модифицираните организми (ГМО). Правната рамка за ГМО беше изготвена още в началото на 1990, докато те влязоха на пазара много по-късно. В момента клонирането се прокарва под евфемизми като "нови репродуктивни техники" и "нетрадиционни процеси" в директиви за произхода на храните, за да може, когато стане достъпно, да има готово законодателство, заключава изданието.

Ройтерс също посочва, че има известно объркване от последните действия на Брюксел. От една страна, ревизираният закон от 1997 г. на теория ще трябва да регулира месните и млечните продукти от клонинги, но на практика такива все още няма на пазара. От друга, представители на ЕС твърдят, че регулацията няма да действа по този въпрос. Ако бъде одобрена от земеделските министри на 27-те, тя няма да се прилага и спрямо биотехнологични храни, хранителни и ароматизиращи добавки, ензими, витамини или минерали в храните, тъй като те били обект на друго европейско законодателство, допълва Ройтерс.

Агенцията за хранителна безопасност одобри ГМО, но въпреки това страните - членки на ЕС, са позволили в Европа да се култивира само един вид подобен организъм - специален вид царевица за храна на животни. Някои други генно модифицирани организми като соя и картофи се внасят в ЕС, но това е надлежно отбелязано върху опаковките им.