Време за решения

ВАЖНИ ФИНАНСОВИ СРЕЩИ започват от понеделник. Първите финансисти и държавните лидери на водещите икономики в Европа и света се събират в търсене на обща позиция за удържане на разрастващата се глобална капиталова криза. В "Поредица" ще представим част от проблемите на еврозоната и на няколко от най-големите й икономики. |
Кой е лошият вълк в гората на еврозоната
На срещата си в понеделник финансовите министри от еврозоната ще подготвят съвместна позиция за обменните курсове на валутите, което ще е само елемент от дебата им за последиците от глобалната кредитна криза върху финансовите пазари и икономическия растеж през 2008 г.
Редовното месечно заседание на "Юрогруп" - 15-те министри плюс управителя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, е последното преди две важни срещи на политиците. Първата е на 29 януари, когато в Лондон премиерът Гордън Браун е поканил лидерите на Германия, Франция, Италия и на Европейската комисия. На 9 февруари в Токио предстои среща на Г-7 - първата, след като еврото поскъпна през ноември до почти 1.50 долара за евро.
Засилването на единната европейска валута увеличи критиките срещу политиката на ЕЦБ от властите във Франция и от европейски производители, недоволни от растящата конкуренция с компании, плащащи в поевтиняващ американски долар. Не само доларът е проблем - еврото е силно спрямо японската йена и британския паунд и съвсем малко подобри позициите си спрямо юана, за който се смята, че е изкуствено поддържан на ниски нива от властите в Пекин.
Преди октомврийската среща на Г-7 министрите от "Юрогруп" призоваха за нормализиране на юана, приветстваха обещанията на Вашингтон да засили долара и посочиха, че сигналите за възстановяване на японската икономика би трябвало да се отразят и на курса на йената. "Смятаме, че посланията ни от октомври бяха правилните и са валидни и днес, но сега мисленето ни е в по-широки рамки", казва пред Ройтерс източник от екипа, подготвящ новия текст. Той допълва, че в месеците след това са правени разнопосочни изявления, но сега има повече единомислие относно сигналите, които трябва да изпраща Европа. Това е още по-важно на фона на умножаващи се сигнали за рецесия в САЩ и предизвикано от това отлагане на китайските планове за корекция на обменния курс на юана.
Министрите обсъждат и какъв ще е ефектът от кредитната криза върху растежа на европейската икономика. Масово се смята, че през 2008 г. той ще е под потенциала й от около 2.2%. Този показател бе посочен в последната прогноза на "Юрогруп" от ноември, а миналата седмица се заговори за спад до ниво 1.8-1.9%.
Всичко това са сигнали, че идат трудни времена за европейските производители. Но в това има и поне една добра новина - правителствата са принудени да си сътрудничат по-тясно за монетарната политика. "Външният враг винаги е най-добрият сплотяващ елемент, обяснява Марко Анунциата, главен икономист по глобалните въпроси на банковата група "Уникредит".
Случи се нещо безпрецедентно - през ноември в Китай бе делегация, съставена от Трише, председателя на "Юрогруп" Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по въпросите на монетарната политика Хоакин Алмуния. Мисията им бе да настояват за по-силен юан. "Това пътуване беше нещо съвсем ново. Не казвам, че то доведе до някаква голяма промяна, но размести пластовете - за пръв път нещо бе свършено заедно", коментира Ерик Чейни, старши икономист по въпросите на европейската икономика в "Морган Стенли".
Състоянието на еврото през 2008 г. обаче не изглежда розово. С растяща вероятност от още лоши новини от САЩ и намаляваща вероятност Япония скоро да вдигне лихвите единната европейска валута ще продължи да бъде силна. Към това се допълват притесненията за британската икономика - най-големият търговски партньор на еврозоната. От септември насам стойността на паунда е намаляла с 12% спрямо еврото и икономистите очакват още по-силно евро. "На практика това оставя еврото единствената стабилна валута", смята Чейни.
Проблемът е, че вътре в Европа все още има доста разногласия и навън се говори на различен език, включително и на срещите на Г-7. Франция иска политиката на ЕЦБ да подпомага икономиката чрез евтино евро, докато Великобритания, макар и извън еврозоната, предупреждава политиците да не се бъркат в работата на централните банкери. Промяната може би ще дойде от Германия - там финансовият министър Петер Щайнбрюк, доскоро поддръжник на силното евро, изведнъж се обяви против тенденцията валутата "да поскъпва хаотично". Освен това той посочи, че би трябвало комюникето след срещата на Г-7 да съдържа коментар и за слабия долар - от началото на 2006 г. той е поевтинял спрямо еврото с 26%. Щом Германия заговори така, какво да кажем за италианците? Логиката на поскъпващата единна валута е първо да бъдат ударени държавите с производство с ниска добавена стойност като храни, обувки и дрехи, каквато е именно Италия.
През декември Лондон и Берлин отхвърлиха предложението на италианския министър на икономиката Томазо Падоа-Скиопа за по-тясна координация между националните надзорни органи с цел изграждане на единна мрежа от стандарти и обмяна на информация. Идеята му беше за нещо като паневропейски регулаторен орган, която да идентифицира задаващите се опасности. Британците и германците я ликвидираха, защото тя променяше фундаментални елементи от националния суверенитет.
"Регулирай бързо, съжалявай бавно" - това може да се окаже мотото на европейските политици и финансисти, защото расте натискът "нещо да се направи" за предотвратяване на втора вълна на кредитната криза.
Лошото е, че в Брюксел и в големите европейски столици не могат да се споразумеят по такива фундаментални неща като причината, размаха, щетите и перспективите за кредитната криза, започнала от САЩ. През последните две години хората, които вземат решенията, изглежда, непрекъснато гледат в погрешната посока и обвиняват неподходящия играч, коментира Ройтерс. Първо бяха хедж фондовете, после фондовете за акционерно инвестиране, после държавните инвестиционни фондове, после рейтинговите агенции, а сега структурните инвестиционни фондове към банките, накупили лошите американски ипотечни кредити. Това фундаментално разминаване кой да бъде обвинен за кризата в крайна сметка води до подкопаване на доверието изобщо към финансовата сфера. Докато германците наричаха хедж фондовете скакалци, а французите скачаха срещу "дивия капитализъм", никой не забеляза, че най-големият враг може да се окаже търговската банка на ъгъла. Сега те една през друга обявяват огромни загуби, а "лошите" държавни инвестиционни фондове на Сингапур, Китай или Дубай идват като спасители. В такава ситуация да се бърза с нови и по-строги регулации е като да се стреля по движеща се мишена.
|