Едно и също се повтаря през последните години всеки път когато бъде написан нов закон, който отменя стар - отчитат се големи успехи, докато се приема, и започва яростна атака, когато дойде време да влезе в сила. Оказва се, че хармонизираните с европейското право нормативни актове изведнъж започват да страдат от непреодолими дефекти, създават хаос, психоза и всеобщо негативно отношение към тях. В същото време старите не вършат вече работа, защото не са "европейски" или защото са напълно анахронични. Българите

а законодателите са лишени от сетива да отсяват сеното от плявата. Така редовно се стига до ситуацията в последната минута да се правят сериозни изменения на още неприлагания нормативен акт. (Не че промените нещо променят...)

Отделен въпрос е, че в България законите масово не се спазват и няма сила, която да застави властите и обществото да променят това. Затова се случват и такива изненади като с декларирането на конфликта на интереси, което присъства като задължение в законодателството, но се наложи премиерът да издаде изрична заповед, за да се спазва! Забележете - заповед! Сякаш никога не сме излизали от онази командно-административна система, която не признаваше нито правата, нито законите. Това абсурдно положение е националната ни емблема и се дължи и на факта, че по-голямата част от обществото е напълно пасивно и като един Андрешко се радва на всяко заобикаляне на закона. Нормата въобще е нещо абстрактно, да не говорим за наличието на правосъзнание в масовия случай.

По същия начин стои въпросът и с изпълнението на съдебните решения, които често не се прилагат и за това уж има предвидена глоба. Тя обаче нито е достатъчна, нито е лесно постижима - така че въобще да не я броим. И какво се оказва? Хем нормите ни вече са европейски, хем животът ни е балкански вариант на бананова република.

че служи само за поредния мониторингов доклад на Брюксел. След това се разбира, че подходът и този път е наполовина европейски, наполовина социалистически.

По абсолютно същия тривиален начин се развиха нещата с новия Граждански процесуален кодекс (ГПК). Той беше приет на 20 юли миналата година, след като беше критикуван от съвета по законодателството към председателя на парламента. В пленарната зала обаче не се запомниха съществени възражения и кодексът беше приет със седем месеца преходен период, преди да влезе в сила. През лятото се чу, че изпаднала една важна разпоредба, и после настъпи мълчание. Месец преди влизането му в сила адвокати и частни съдебни изпълнители скочиха с апел да се отложи чак за 1 януари 2009 г.

Аргументът - ще се блокира цялата съдебна система, ще има тежки последици за граждани и фирми. След тях кодексът беше разкритикуван остро не от кого да е, а от заместник-председателя на парламента Любен Корнезов - един от юристите с най-голяма тежест в БСП. Той го нарече "поредния законодателен волунтаризъм". Изпреварвайки логичния въпрос защо не е критикувал, когато законът е минавал през правната комисия и през пленарната зала, Корнезов се застрахова, че не бил участвал в изработването му. Враговете на новия ГПК извадиха като довод и натрупаната стабилна съдебна практика по стария кодекс (действащ от 1952 г.), както и това, че най-големият български процесуалист проф. Живко Сталев (починал преди броени дни на преклонна възраст) също е бил против изработването на нов ГПК.

Но, както казва един друг юрист с тежест - проф. Огнян Герджиков:

Казаха си го накрая! Тази случайно изпусната фраза би трябвало да обясни нелогичните движения в парламента, гласуването под диригентството на зелен и червен флумастер, законите, правени в конкретен момент за конкретна личност.

Дали новият ГПК попада в графата "лоши закони" все още не е ясно, тъй като на него се възлагат големи надежди да намали до минимум възможностите за шиканиране на процеса. На въпрос налагат ли се поправките министърът на правосъдието наскоро си призна, че се срамува от това, че стартът на един от най-важните нормативни актове ще е съпроводен с неотложни промени, но това било по-малкото зло пред перспективата влизането му в сила да се отложи с почти година.

Повечето цивилисти със сигурност са изпитали разочарование, когато са разгърнали новия ГПК и са открили, че нито един предишен текст не е запазил номера си. Реално те са си там, но дадени в друга система и малко са тези, които могат да преодолеят бързо носталгията си и да се примирят, че чл.231 например вече няма да е същият.

и при влизането в сила на така чакания Закон за търговския регистър, който създаде неразбория и работна група, мислеща трескаво върху бъдещите му промени. Подобен беше и случаят с новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), който щеше да направи революция в наказателното производство. И май я направи - в съкратени срокове знакови престъпници се отърваха от затвора благодарение на хватки от него.

През няколко месеца възникват конфликти с предлагани промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), особено по въпроса за санкционирането на конфликта на интереси, което очевидно скоро няма да бъде прието. От доста време се вихрят партийни спорове и за Закона за горите, с който уж все ще се провежда реформа, а нещата все си остават същите - горите се палят и изсичат безразборно, неизгодните за държавата замени не престават, а контролът си е от 7 години в ДПС.

Този български синдром може би най-добре обяснява парадокса защо при такова голямо по обем и уж европейско законодателство нищо в държавата не мръдва и на йота напред.