Политическият (д)ефект на законодателството

За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си.
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ключарят на бараката
    *****
    Неутрално

    Господа, това, че ДЕМОНСТРАТИВНО не се спазват законите в България ОБЕЗСМИСЛЯ ЦЕЛИЯ ЗАКОНОДАТЕЛЕН ПРОЦЕС.
    И не е отделен въпрос, както казвате в цитата по долу!
    Отделен въпрос е, че в България законите масово не се спазват и няма сила, която да застави властите и обществото да променят това. Затова се случват и такива изненади като с декларирането на конфликта на интереси, което присъства като задължение в законодателството, но се наложи премиерът да издаде изрична заповед, за да се спазва! Забележете - заповед!

  2. 2 Профил на метеор
    *****
    Неутрално

    хубава статия благодаря прилича ми на статиите от народно земеделско знаме от 1945 год

  3. 3 Профил на метеор
    *****
    Неутрално

    безнадеждни

  4. 4 Профил на арменския поп
    *****
    Неутрално

    новият ГПК може и да иска да опита да намали шиканирането на процеса но НАЙ-ВЕЧЕ сериозно ще шиканира дългогодишната практика и правота на защита на обикновените граждани.безспорен принос в политическата законодателна поръчка.

  5. 5 Профил на B52
    *****
    Разстроено

    Vsichko e kazano v slednite 2 izrechenia!

    животът ни е балкански вариант на бананова република
    нищо в държавата не мръдва и на йота напред

    Turi mu pepel; Kostov i mejdunarodnoto polojenie sa vinovni, BG-rite mnogo gotini, tzelite v bialo. Darjavata neznajno zashto - kochina. A obshtestvoto... - kakvo "obshtestvo"?

  6. 6 Профил на от
    *****
    Неутрално

    говорим за ГПК оказва се и за НПК смешно но факт

  7. 7 Профил на шихан
    *****
    Любопитно

    Симулация на дейност в НС. Да си оправдаят заплатите. Тъпото е, че и най-скапания закон ако важеше и за големите клечки и за малките риби ЕДНАКВО щеше да върши работа... Какво ни симулират европейска правна мисъл. Идиоти - гушари натъпкани с гущери и европачки. Жалко за БГ

  8. 8 Профил на Съдия
    *****
    Неутрално

    Между другото старият ГПК си работеше нормално. Нещата бяха напаснати в един момент. Можеше да се направи по някоя промяна.....и толкова. "Проблемът" беше , че правенето на нов ГПК беше ПОВОД да се усвоят крупни суми от известни наши и чужди "професионалисти". Проверете кой колко е взел)

    Още по -интересно е , че тези хора в момента се отказват от авторство, защото колегите ще ги сдъвчат с парцалите.

  9. 9 Профил на божидар
    *****
    Неутрално

    Най-големият дефект на политическата действителност е българската избирателна система. Българите от чужбина внасят
    3 милиарда в страната. Те обаче нямат свои представители в Парламента. Когато това стане, както е в страните от западна Европа, може би посредствеността на "народното представителство" ще се промени.

  10. 10 Профил на Станишев,премиер
    *****
    Неутрално

    Заповед:от утре всички закони да се спазват!!!

  11. 12 Профил на eto
    *****
    Неутрално

    политико-икономическата олигархия отказва да "избели" своето ново богатство и да го впише в система на предвидими и прозрачни политически и икономически процедури, с които до голяма степен се характеризират обществените отношения в ЕС. Този продължаващо устойчив криминален характер на българските формално национални институции, а иначе институции за обслужване на посткомунистическата олигархия, води до нарастващ конфликт между България и нормите и процедурите на ЕС.

  12. 13 Профил на MПешо
    *****
    Неутрално

    Така е като законите ги пишат малка групичка "професори"срещу не скромни парички.Нито един важен закон не е даван по места на професионалистите за мнения и препоръки и едва тогава да се гласува.В народното събрание каквото се вкара това се гласува-там няма мисъл.Затова почти всеки нов закон трябва да се преправя и да се отлага-явно нивото е не на чул недочул а е под "хал хабер"

  13. 14 Профил на адв. Х
    *****
    Неутрално

    АПЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
    10.03.2008 | ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

    В И С Ш А Д В О К А Т С К И С Ъ В Е Т
    ул. „ Цар Калоян” №1-А, 1000 София,тел:9875513, 9875859, факс:9876514
    [email protected]






    ДО 40-о НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
    Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

    К О П И Е Д О:

    МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
    ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
    ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВАС
    ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР



    УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,


    На заседанието си на 4 февруари 2008 г. Висшият адвокатски съвет, след като разгледа многобройните сигнали и искания, постъпили от адвокатските колегии в страната, единодушно взе следното

    РЕШЕНИЕ:

    1. Висшият адвокатски съвет АПЕЛИРА към българския парламент да преразгледа и промени срока за влизането в действие на новия Граждански процесуален кодекс вместо от 1 март 2008 г. за друга разумна дата, която да даде достатъчно време за преосмисляне на редица принципи, новосъздадени правни институти, както и немалко вътрешно противоречиви, взаимно изключващи се и практически неработещи разпоредби в новия ГПК.
    2. Висшият адвокатски съвет, без да търси аналогия с огромните проблеми, непълноти и противоречия по стартиралия Закон за Търговския регистър, е убеден, че ако българският парламент не се вслуша в исканията (не само наши, но и на други правни институции) и не отложи влизането в сила на ГПК, това ще доведе до блокиране на дейността на съдебната система, до обективна невъзможност за защита на конституционните права на гражданите и неизчислими неблагоприятни материални и морални последици за физическите и юридическите лица.


    АПЕЛИРАМЕ

    За преразглеждане, в което да се чуе след дебат гласът на юридическата общност в България, да има достатъчен срок за подготовка, включително и време за разясняване и популяризиране сред българския народ на въвежданите кардинални промени - и едва тогава да влезе в действие новият Граждански процесуален кодекс.
    Споделяме изцяло критичните бележки на Консултативния съвет по законодателство относно ГПК, немалка част от които са и наши.
    Като неразделна част от този апел да се считат и приложените критични бележки.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВАС:

    (Траян МАРКОВСКИ)





    КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ към НОВИЯ
    ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

    1. Съчетанието между т.нар „концентрационно начало" и множеството преклузии в първоинстанционното и въззивното производства сериозно засяга издирването на обективната истина, което винаги е било основен принцип в съдопроизводството по граждански дела. Невъзможността или ограничаването на страните да сочат нови доказателства, да изразяват нови възражения, да навеждат нови основания /ограниченията по чл.133; 147; 159, ал.1, израз втори; чл.214, ал.1; чл.260, т.5 и 6; чл. 266 и др./ поставят под съмнение реалното прилагане на прогласения в чл. 10 принцип за установяване на истината със съдействие на съда. Много сериозно се накърняват традициите на българския граждански процес.

    2. Ищецът и ответникът не са в равностойно положение с оглед ограничаването със срок на възможността ответникът да излага възражения и да сочи доказателства. Ищецът не е ограничен в подготовката си за завеждане на делото. Но ответникът е ограничен. В предоставения му срок той трябва да оформи съдържателно своето становище по иска, да намери процесуален представител адвокат и да посочи доказателствата си. В реалността едномесечният срок за отговор на исковата молба няма да може да се използва изцяло. Твърде е възможно незнаещият гражданин да потърси защита от адвокат в края на срока и тази защита да не успее да се организира добре. Срокът за отговор на ответника е твърде строг и ограничителен.

    3. Възможности за лишаване на ответник от участие в процеса и злоупотреба с връчването произтичат от разпоредбата на чл.47 от новия ГПК - връчване чрез залепване на уведомление.

    4. Неоправдана е възможността връчването на съобщения и призовки на адвокат да става не само в кантората му, но и „на всяко място, където той се намира по служба". В чл.51 се съдържат твърде много неблагоприятни за адвокатите, респ. за техните доверители правни разрешения за начин на връчване.

    5. Уредбата на касационното производство сериозно минира възможността такова производство въобще да се осъществява. Тази опасност произтича пряко от разпоредбите на чл. 280 и чл. 288 от новия ГПК. Въвеждането на условия за допустимост на касационното обжалване, които се поставят изцяло в тежест на страните /чл.284, ал.З, т. 1 и чл.287, ал.2, изр.2/
    Тази правна уредба прехвърля от ВКС към страните задължението да изследва съдебната практика с цел нейното уеднаквяване. Въобще не е възможно страните да имат каквато и да било изчерпателна информация за противоречията в практиката. Съдебните решения по граждански и търговски дела на ВКС и всички останали съдилища в страната не се публикуват и не са общодостъпни.
    Също така режимът на касационното обжалване превръща правото в прецедентно, което е в пълно противоречие с българското законодателство и българското правораздаване.

    6. Абсолютно неоправдана е възможността съдът да указва на страните „да допълнят" твърденията си /чл. 145, ал.2/. С такава намеса може да се манипулира спора по начин, който да го отклони от правозащитната цел, въздигната в чл. 124.
    7. Сериозни възражения търпи уредбата на неприсъственото решение. Възможността за неговото постановяване е уредена преди всичко на формалистична основа. Това е формула на преклузии, която завършва с немотивиран съдебен акт, който не подлежи на обжалване - чл. 239, ал.2 и 4. От конституционна гледна точка това не може да бъде акт на правораздаване.

    8. Сериозна критика търпи и правната уредба на възможността за принудително прекратяване на търговско дружество в резултат на насочване на изпълнението към дял на съдружник, който е длъжник в изпълнително производство. По този начин се засяга собствеността и търговския интерес на лица, които не са участвали в делото /другите съдружници и самото търговско дружество/.

    9. Процесуалният ред за разглеждането на брачни дела допуска преминаване от исково производство към развод по взаимно съгласие, без да се държи сметка на разпоредбата на чл. 99, ал.З от СК /развод в исково производство със споразумение, без да се изследва въпросът за вината/.

    10. Абсолютно неоправдано е правното разрешение в § 2 от ПЗРГПК. Предвижда се прилагане на досегашния ред само в производството на заварената от влизането в сила на закона съдебна инстанция. Това означава, че при въззивно обжалване след влизане в сила на ГПК на решение на първоинстанционния съд, постановено по стария ред, няма да може да се сочат нови доказателства, въпреки че в завареното първоинстанционно производство не са действали силните ограничения, предвидени от новия закон.

  14. 15 Профил на др.Иванов
    *****
    Неутрално

    Господин Марковски,
    Това това, което пишете, е резонно донякъде. Но тези "дефекти" бяха налице и досега при бързото производство. Няма смисъл да се убеждаваме, че досегашният ред нямаше как да продължи. Не може във въззивен или апелативен съд преди да даде ход по същество, съдията да пита страните дали ще сочат още доказателства. На осмата, десета или дванайста година от започване на спора. Поне вие сте наясно, че "правото на защита", така се беше изродило, че се сочиха свидетели за установяване на факти, за които свидетели са недопустими, и след като съдът няколко заседания ги призовава, в решението пише, че свидетелските показания не се ценят като недопустими. След 2 загубени години. Ами като се тръшнат 10 документа и никой, даже колегата който ги е внесъл, не знаят за какво доказват. И като поискаш съдът да задължи страната да обясни какво се домогва да докаже с тях, човекът казва, ами ще го изясним в по-нататъшният ход на делото. Всички тези "адвокатски номера", добре известни на по-старото поколение, нямат място в живота. Защото няма кой да чака съдът 15 години да разглежда спор за милиони. И тези спорове започват да се решават извън съдебно и от гражданско минават в наказателното производство. Не може изправната страна да дава 10 години пари по дела и накрая да се установи, че дружеството длъжник е продало всичко и е било купено от някой циганин, който е собственик на 150 фалирали фирми.
    Че дефекти има е нормално, с времето ще се отстранят, но и състезателното начало е ново, и преди беше частично служебно. Съдът трябва поне да укаже фактите подлежащи на доказване, за да не тръгва дългогодишно "доказване" на неща нямащи отношение към процеса. Също е редно съдът да каже, дали предявените доказателства са достатъчни/което трябва да се съгласува с преклузивните срокове, иначе е безмислено/.

  15. 17 Профил на Дон Корлеоне
    *****
    Неутрално

    Какво да се очаква от възпитаниците на школата,която предвиждаше,че "правото" ще отпадне като елемент от държавността.

  16. 18 Профил на Гаус
    *****
    Неутрално

    Какво значи да се спазва закона след като не се спазват съдебни решения.

  17. 19 Профил на колко пъти
    *****
    Неутрално

    Колко пъти може да се възобновява едно и също НДОХ за седем години три пъти не са ли много или целта е ако ищеца не може и без това нищо да докаже, да възобновява срока за давност- до откат. Я ве сакам на мене да ми е добре ама сакам на Вуте да му е зле. Нямаше ли възпитателна роля съдебното решение 0 ми то след 7.8. години за какво става дума изобщо





За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
Loading…
Loading the web debug toolbar…
Attempt #