Впечатляващи молекулярни мотори, доказателства за промените в климата, почерпени пряко от ледените полярни шапки, постижения в битката с бактериалните инфекции, осветляване на тъмната енергия, проучвания на черните дупки, разкриване на мистериите на астрофизиката за тв зрителите, ангажиране на младите европейци с наука. Това са само част от проблемите, докоснати от тазгодишните Европейски изследователски награди, обявени на церемония в Брюксел миналата седмица. Раздавани съвместно за пръв път, трите приза - награда "Декарт" за транснационално сътрудничество, наградата "Мария Кюри" за изключителност на изследванията и Наградата на популяризиране на науката, поделиха общ фонд от 2 млн. евро и демонстрираха както сериозните постижения на европейската наука, така и възможностите тя да бъде представена на обществото по разбираем начин.

Най-престижната от наградите - "Декарт", беше дадена на три проекта, които ще си поделят общо 1.36 млн. евро. Проектът VIRLIS включва 8 изследователски екипа от три държави, водени от проф. Паскал Косар от френския институт "Пастьор". Той разработи нови стратегии за борба със стари и нови заплахи за здравето, създавани от един от най-разпространените патогени в храните - бактерията листерия. Проектът SynNanoMotors, включващ 6 екипа от 4 държави, навлиза в сферата на нанобиотехнологиите и е разработил първите функциониращи синтетични мотори на молекулярно ниво с приложение в десетки сфери. Проектът EPICA включва 12 изследователски екипа от 10 страни и се занимава с проучване на вечните ледове на полюсите. Учените от екипа са успели да съберат проби от ледовете, стигащи до 800 000 години назад във времето, въз основа на които може да се изгради детайлна картина за промените в климата на Земята.

Наградите за популяризиране на науката - отново три, бяха присъдени на французите Жан-Пиер Люмине и Делфин Гринберг и на британеца Питър Леонард за създадените от тях документални филми, книги и др. материали, чрез които научните постижения за били представени разбираемо на зрители и читатели. Всеки от тях ще получи по 60 000 евро.

Петима пък си поделиха наградите "Мария Кюри", като звезда на церемонията без съмнение се оказа италианката Луиза Корадо за изследването й "Може ли икономическият растеж да ни донесе щастие?", осъществено в рамките на проекта EURECONAW, чиято цел е да разработи нови методи за икономически анализ през призмата на благоденствието на обществото. Другите носители на приза, всеки от които ще получи по 50 000 евро, са Бату Ерман от Турция, Андреа Ферари от Италия и Робърт Никъл и Валери О'Донъл от Великобритания с проучвания в сферата на генетиката, астрофизиката и електрониката.

"Наградите показват най-доброто, създадено от Европа в сферата на науката. Те почитат качества, които са важни за учени и изследователи, за изобретатели и популяризатори, за цялото общество", заяви при връчването на призовете еврокомисарят по науката Янез Поточник.